Тъжни стихотворения
В тази категория има 71 стихотворения, разпределени в 8 страници.
Рухнало вълшебство - Теодор Траянов
Отдавна мигом рухна вълшебството на ада, покоят на тъмата погълна вси следи, оглежда тихий извор на спомнената радост надгробното сияние на вечните звезди. Но любовта безсмъртна...
Призрак - Теодор Траянов
Тук призрака на твойта алчна радост у мойта скръб наново потопи, упойката на непозната сладост налей в душата, нека тя заспи. Възлез, жена, макар душа да стене, в смъртта...
В срутеното капище - Теодор Траянов
Тук оргия над капище срутено душа ще почне с твоята душа, пред теб самата, божество смутено, последният ти идол ще строша! С болезнен вик на болка безконечна у нас да рухнат...
В призрачен град - Теодор Траянов
Последните вопли с молби безнадеждни изхвръкват из устни, що в лудост мълвят: в огнището вечно на яростна плът все падат, топят се звездиците снежни! Внезапно възпламва загаснала...
Светла чаша - Теодор Траянов
От първи надежди възкръснал отпев топи се в душата, но бол не утихва, не спомняй ни скръб, ни суетност и гнев, виж рана, покрита с цветя, се усмихва! Таз странна усмивка...
Триолет - Теодор Траянов
Две тайни очи се в сърцето усмихват, вълни се възземват към мъртвия бряг, но в тях не проблесва ни пламък, ни зрак, две тайни очи се в сърцето усмихват, отсянка запира над...
Предутринна - Теодор Траянов
Безкрайна нощ в земята черна втъна, замряха уморените очи, тела споени странен плащ обгъна, неземна жар и призрачни лъчи. Заветен сън сред химн свещен издига горящ смарагд...
Кристална чаша - Теодор Траянов
О, пий от таз кристална чаша, рубини бляскат в нея, от слънцето лъчи последни! Отново ще налея, ще цъфне щастието наше по твойте устни бледни! Сълзи звънтят в печалния кристал...
Елегия на зората - Теодор Траянов
Зората ще пристъпи, усмивките й чудни ще греят като пламък в свещен корален съд, ще кичи с бледни рози мечтите непробудни и с горест ще ги милва, за пръв и сетен път. Събуден...
Осъдени - Теодор Траянов
Нощта допива свойта чаша, чезне надменната усмивка в леден лик: на мълния потъналий светлик залутан плува над заспали бездни. Сълза неземна, бледна капка кръв, над нас отронват...