Тъжни стихотворения
В тази категория има 71 стихотворения, разпределени в 8 страници.
Възход - Теодор Траянов
Възлизам с теб и нищо не ме спира, аз тайната узнах: В безкрайний миг тлей неотменна скръб по блян висок, възкръсва туй, което не умира, макар отровено с вълшебен сок! Люби...
Към любовта - Теодор Траянов
Лети, не спирай, вихрена любов, крилете въздух нощен да разпорят, с надгробен клик на твоя ярък зов вси земни божества ще отговарят: лети, не спирай, вихрена любов! По тез...
Златен съд - Теодор Траянов
О, знаех аз, че твойта обич тиха душата бурна ще успокои! Задряма тя, когато я покриха с блаженство чисто светлите струи. Потънала сред тишина безбрежна, тя своя лик в окото...
Привет - Теодор Траянов
Не бой се ти от странний ведър хлад, що морно вей из вечерно желание, не питай пак за тежколистен цвят, а събуди привета чист с мълчание. В незнайност някъде ще догори нощта...
Ти слаба си - Теодор Траянов
Ти слаба си, тоз път отвесно стръмен извежда къмто пустота и мраз, ти вярваш ли, в което вярвам аз, ти знаеш ли що значи устрем тъмен? Ще търся там лика на чудесата сред пеещи...
Тишина - Теодор Траянов
Потръпва тайната на тишината, отпевът тих на ярост и на стрем, от смърт по-смъртен чака ни прием в талазите на гаснещи обятия. Не търся шемет в теб, но без насита бих гледал...
Последен сън - Теодор Траянов
Недей последний ми сън смущава, иди си с миром, остави ме сам, тук буря не гърми, а кротко тлей, сред златоносна жъртвена забрава, огнището на чист небесен плам. Недей последния...
След последния пир - Теодор Траянов
Тук първий лъч на утрото донесе сред моя пир внезапно отчуждение, нечакан звън в душата се понесе, безмълвно чезнат гостите смутени. Но где потъна пищната трапеза, и оня гост...
Далечно ехо - Теодор Траянов
Замират тихи стъпки далечно ехо разлива се, подхващат листата вопли, вместо песен, но где съм слушал, насъне ли, тоз тих напев предсмъртен, от тайни вопъл глух откъртен? И...
Погребение - Теодор Траянов
Не чу ли химн следсмъртен? — Погребение у новий храм е днес на нов мъртвец — там хор от бледни сенки пей и стене, понесли свит от черни дни венец. С ненавист щастие пак диря...