Разни стихотворения
В тази категория има 41 стихотворения, разпределени в 5 страници.
БРОЕНИЦА - Нина Александрова
Засланям с ръка слънцето от себе си. Лута се в херметичното един луд във броня и огризка от въглен. Нагърбих тялом паплач, живот на гърба ми открила, а глъчта от виковете...
ПОСЛАНИЕ - Бети Алвер
Когато потрябва днес-утре, в бездънната нощ ти самият своя дял от живота надълбоко да спуснеш – внезапно и страшно, от столетие ново тласнат, ти самият, в пустинята каменна...
ГЛАСЪТ НА ЧАСОВНИКА - Бети Алвер
Часовник за да се отлее зеят за метал дълбоките котли. На таткото, зает тъй много, щерчицата палава зловеща помощ отреди. Скок-подскок! И, хайде – цоп! Металът врящ детето...
ДЪЛГ - Бети Алвер
Ако трябва да застана пред себе си строго, ето що ще взема като основа: моя шал, наниза перли, съвестта си и онзи късмет, с глас на сребърна флейта – фалцет. Нека животът...
НИЩО Е СЛАВАТА! - Бети Алвер
Не моли идол за свята слава! Душа надменна грош не струва - лъже окото и клас житен не става. Вчера животът кротко намекна - към звездите скоро ще се отправиш. Сама-самичка...
НЕ УНИВАЙ! - Бети Алвер
Не унивай! На пепел не става твоята песен запята, щом е перото огниво, а сърцето – прахан свята! Не е за огън тази хартия, нека искри слово на рафта – на вихрите верно, камък...
СРАВНЕНИЯ - Бети Алвер
Защото горещ си като огън запален, блестящо хладен като пряспа сняг, нахално богат като бандит-бродяга, отчайващо нищ като просяк – босяк; непроницаемо плътен като олово куршумено...
ВРЕМЕ ЗА СВЯТОСТ - Бети Алвер
1 Отвъд горите, над езерата, сред оранжа лек над блатата, през моретата носена с мисълта – се издига стена. И се набива в очи – над стената - незапален фенер – стърчи! И не...
ВЕЧЕРЕН ХОР - Бети Алвер
Замлъкне ли в града ни всеки шум, чертай прозорецът светлинен друм, достига облакът звезди смирени, спокойствието мое се пречупва – от звуците взривено и пропукано, прогонено...
И ПАК ОТНОВО - Бети Алвер
Когато музика гръмне и нежен смях с весели бръчици лик освежава, изтичвам навън сред белия сняг – да отдъхна от суета и гълчава. Угасва светлинният низ на града, небесен светлик...