Любовни стихотворения
В тази категория има 37 стихотворения, разпределени в 4 страници.
АКО ДОЙДЕШ УТРЕ - Рада Александрова
Ако дойдеш утре дали ще чуеш думите, прошепнати в мига между покоя и прибоя? Или ще видиш само птиците, опитомени от небето, брезичките - блуждаещи огньове в есента, мостовете...
НЕСЛИЗАЩИТЕ ПТИЦИ - Винсенте Алейсандре
Русата коса се вее. Виждат се далечни плажове, щастливи облаци и толкова златист е тоя вятър, че би навързал голите тела върху тая чистота от пясък. Неслизащите птици през...
ВАЛИ - Винсенте Алейсандре
В тоя следобяд, вали, вали чист твоя образ. Денят в моя спомен се отваря. Влизаш. Не чувам. Паметта ми дава само твоя образ. Само твоята целувка или дъжд пада в моя спомен...
Усещаш ли как бързат телата ни - Стефан Абаджиев
Усещаш ли как бързат телата ни да измият кръвта на зората? Усещаш ли? Едно момиче танцува босо върху клавишите на орган. Една публика, изпаднала в екстаз, го аплодира. А ти...
Така е при всяка раздяла - Стефан Абаджиев
Декоративни рибки плуват, обърнати с коремите нагоре. Врабчетата поглеждат с недоверие към котките. Наивните се просълзяват. Отчаяните плачат с глас, а мъдрите виновно се...
Магьосница - Евгения Георгиева
Небето необятно ме погълна, обгърна ме с безбрежна синева. Представих си, че плувам върху облак, минавайки под пъстрата дъга. Незрима бях, прашинка под дъгата, протегнала...
Очакване - Евгения Георгиева
Преди да те срещна, аз те познавах, преди да се влюбя, обичах те аз. Дори без да зная, но някак успявах за теб да живея, под твоята власт. Съдбите ни бяха се срещали вече...
Плач - Евгения Георгиева
Отново се спусна топла нощта, а нейде китара заплака. Взирам се в нищото с празна душа, сърцето ми някого чака! Самотно е знай, когато те няма и времето спира без теб да върви...
Измама - Евгения Георгиева
Очите ти в моите се впили, душата ми гола разглеждат. Ръцете ти моите обвили, към Рая отново повеждат. Нощта с тъмнина ни покрива, греха ни да скрие от всички. Луната зад...
Ела - Евгения Георгиева
Мълчание гласа ми грабна и скри го в шепот на листа, сълзите ми в роса превърна и пръсна я във утринта. Ръцете ми в молитва стисна и сплете в клони на ела, нозете с корени...