Защото сме такива

В Индия разказват за един добър и хрисим човек, който всяка сутрин се молел в река Ганг. Веднъж след молитва забелязал отровен паяк, който се давел във водата. Човекът го взел в шепите си и го отнесъл на брега. Вмомента, в който го оставил на сушата, паякът го ухапал.

Но без сам да разбира как, молитвите му за света обезвредили отровата. На следващия ден се повторило същото.

Не ще и питане, на третия ден, щом мъжът нагазил до колене във водата, отново видял паяка, размахващ отчаяно крачета във водата. Когато понечил да го вдигне, паякът го попитал с човешки глас:

- Защо го правиш? Не виждаш ли, че всеки път те хапя?

А добрият човек отговорил:

- Защото съм такъв!

Има много причини да бъдем добри, но може би никоя не е толкова задължаваща, колкото духовния факт, че сме такива каквито сме. Просто така сме устроени. Паяците хапят. Вълците вият. Мравките градят планини, които никой не забелязва. А човешките същества се вдигат едно друго, когато паднат, независимо от последствията. Дори когато другият хапе.