Ведрото с ябълки

Един човек живеел в красива къща със спретнат, подреден двор. Имал разкошна цветна градина и няколко ябълкови дървета, за които се грижел с радост. Той бил позитивен и винаги усмихнат. Умеел да се наслаждава на всеки ден, на красотата на цветята си и на отрупаните с плод ябълкови дървета.

Имал човекът съсед – злобен, завистлив и мрачен, който толкова му завиждал за прекрасната градина и за ведрото му настроение, че всеки ден се опитвал да му вгорчи деня. Един път си изхвърлял боклука пред врата на двора му, друг път влизал тайно и изпомачквал най-хубавите му цветя. Но никога не успявал да го разгневи и да развали настроението му.

Един ден завистливият човек сложил под прозореца на къщата на своя съсед едно ведро, пълно с помия. Вече бил сигурен, че ще го извади от равновесие. И зачакал.

В това време човекът се събудил, отворил широко прозореца си и видял ведрото с помия. Взел го той, изхвърлил помията, измил го и го лъснал до блясък и сложил вътре няколко от най-хубавите ябълки от своята градина. Взел пълното ведро с ябълки и се запътил към дома на своя съсед.

- Най-после успях! – злорадо помислил съседът, когато се почукало на вратата и отишъл да отвори, готов за предстоящия скандал.

- Заповядай, връщам ти ведрото. - усмихнато му подал ведрото с ябълки съседът му. – Кой с каквото е богат, това споделя с другите.