Целите в живота

Филип пътуваше към дома на дядо си. Вечерта беше получил кратко,но настоятелно телефонно обаждане.
- Сине, ела утре да ме видиш. Трябва да ти кажа нещо.
Сърцето на младия мъж се беше свило. Дядо му беше последната връзка с родителите му, които отдавна беше изгубил. Преди години той беше запознал дъщеря си с бъдещия си зет... Филип обичаше да слуша тази история. Дядо му я разказваше така увлекателно. Беше изключително ерудиран човек. Общата му култура беше по-голяма от тази на хората, които Филип познаваше, взети заедно. Обичаше го и му се възхищаваше, макар напоследък да нямаше време да му показва. Просто работата го завихри. Цял живот мечтаеше за кариера в рекламата и сега най-сетне имаше шанс да сбъдне желанието си. Бяха му поверили голям и отговорен проект. Ако го завършеше навреме, щяха да го поканят за съдружник. Животът му щеше да се промени. Вече нямаше да е обикновен служител. Щеше да получи мястото, което му се полагаше...
Жена му и дъщеря му не го разбираха. Вярно е, че пропусна училищната пиеса на малката, вярно е, че забрави за годишнината от сватбата, но в крайна сметка това бяха просто два дни... Минаха и заминаха. А този проект щеше да промени бъдещето му. Щеше да промени бъдещето на всички...

Унесен в мисли, Филип не усети как стигна до малката селска къща.
- Бях забравил колко е близо. Трябва по-често да идвам – каза си и почука на вратата.
Отвори му беловлас възрастен мъж. Прегърнаха се топло.
- Влез, сине, чаках те.
- Здравей, дядо, как си...? - със свитo сърце попита Филип.
- Добре съм, не се тревожи. Седни, имам да ти кажа нещо важно...
Двамата се настаниха при малката масичка до прозореца.
- Преди два дни сънувах майка ти, момчето ми.
Очите на Филип се напълниха със сълзи. Откога майка му не го беше посещавала в съня му. Преди често идваше, говореше му, а на сутринта той се чувстваше някак по-лек, сякаш наистина беше говорил с нея, сякаш още я усещаше до себе си...
- Филип? Слушаш ли ме?
- Да, дядо – разклати глава и се усмихна. – Продължавай.
- Сънувах майка ти и тя ми каза: "Татко, Филип има нужда от теб. Загубил се е. Проваля живота си..." Затова ти се обадих, сине.
- Дядо, не знам защо си сънувал това. Никога не съм бил по-добре. Ани и Мартина са живи и здрави, кариерата ми върви нагоре...
- Знам, знам. Разказа ми по телефона. Слушай сега...
Старецът извади един бял лист и молив и ги остави на масата.
- Искам да напишеш имената на: последните пет председателя на ООН; петима от носителите на рекордите на Гинес за миналата година; петима от нобеловите лауреати за миналата година; а също и имената на петимата най-богати хора в света...
Филип гледаше недоумяващо. Нямаше как да попълни списъците. Знаеше по някое име от една или друга категория, но чак по пет?! Абсурд! Познаваше обаче дядо си - нямаше да се откаже. Затова продължи да си блъска главата в опит да извади от паметта си спомен за някоя прочетена новина...
Възрастният мъж го гледаше с обич. Толкова скъпо му беше това момче. Отрасна пред очите му. И какъв хубав мъж стана. Само дето малко се беше объркал. Но той щеше да му помогне. Нали затова са дядовците...
Филип беше видимо затруднен. Потеше се над листа, въртеше молива в ръката си, а досега се бяха появили само три имена. И май нямаше шанс да се сети повече...
- Добре, сине. Хайде, стига. Не се тормози. Ето ти друг лист. На него искам да напишеш имената на петимата души, оказали най-силно влияние в живота ти...
Това беше лесно. След минута списъкът беше готов. Дядо му само се усмихна. Изведнъж Филип разбра защо е тук. И на свой ред се усмихна.
- Благодаря ти, дядо...
- Винаги съм знаел, че си много умен. Същият си като майка си – каза му ласкаво старецът.

На сбогуване Филип обеща уикенда да дойде пак с дъщеря си и жена си. Четиримата щяха да си направят пикник в гората край селото. Щеше да е незабравимо...

Когато се прибра, малката вече спеше. Ани четеше книга в дневната, чакаше го.
- Мила, здравей. Обичам те. Прости ми.
- Какво има, мили?
- Просто разбрах, че съм се стремил да вляза в грешния списък – каза й само Филип и я прегърна. През прозореца долетя песента на две щурчета...