Стъпки в пясъка

Веднъж един човек сънувал странен сън. Ходел по пясъка на морския бряг, а до него вървял Господ. През цялото време пред него преминавали различни случки от живота му и след всяка от тях той забелязвал на пясъка два чифта следи – едните от неговите стъпки, а другите – от тези на Господ.

Докато наблюдавал отстрани целия си житейски път, човекът забелязал, че при някои от най-тежките и нещастни моменти от живота му, стъпките в пясъка били само едни. „Знаех си... , помислил си той, наистина тогава си мислех, че Господ ме е изоставил. И сега виждам, че е било точно така."

Натъжил се човекът и решил да попита Господ защо го е изоставял в най-трудните му мигове:

- Господи, нали ми каза, че никога няма да ме изоставиш? Сега видях, че твоите стъпки липсват до мен точно в най-тежките периоди от живота ми... Защо ме забрави, когато най-много имах нужда от теб?

- Грешиш мило дете. Аз те обичам и никога няма да те изоставя. Когато в живота ти идваха най-големите изпитания и страдания, следите по пътя бяха само едни – това бяха моите стъпки, защото тогава те носех на ръце...