Селянинът и лисицата

Веднъж лисицата се влюбила в един селянин. Отишла при него и му се обяснила в любов, а той й отговорил, че не може да я обича, защото е женен.

- Ти си глупак, - казала лисицата. - Жена ти е зла, свадлива, немарлива и грозна, не те обича и отдавна иска да се отърве от теб.

- Е, какво да се прави, - отвърнал селянинът, - така ми било писано.

Така разговорът свършил…

Лисицата откраднала един голям котел, напълнила го с вода и го поставила да ври на едно кръстовище. Наблизо минала жената на селянина и попитала:

- Какво вариш тук, лисицо, лиске?

- От всички страни на света събрах богатство, късмет, щастие и здраве, - отвърнала лисицата, - варя от тях вълшебна отвара. Който се изкъпе в нея, ще стане най-богат и най-щастлив от всички.

- А ако аз се изкъпя, - попитала коварната жена, - ще стана ли най-красива, най-богата и най-щастлива?

- Разбира се, че ще станеш, - отговорила лисицата, - но аз приготвям отварата за себе си и няма да позволя на никого да я докосне.

- А готова ли е отварата? - попитала жената.

- Отдавна е готова, - казала лисицата.

- Ей сега ще си сваля кожата и ще вляза в котела.

Лисицата не успяла да довърши думите си, когато жената на селянина рипнала в котела и се сварила. А лисицата, без много да се бави, й смъкнала кожата и се облякла в нея. После обърнала муцуна на изток и започнала да мърмори заклинания, едно от друго по-дълги. Слънцето не се било скрило зад върховете на дърветата, когато лисицата се превърнала в прекрасно момиче, което приличало на жената на селянина толкова, колкото дъщерята красавица на уродлива майка. Прибрал се селянинът вкъщи, а на прага го посрещнала с поклон млада жена. Влязъл вътре, а там всичко било прибрано, никъде нямало прашинка, застлано с коприна, а в сандъците проблясвали златни и сребърни монети. Селянинът се удивил и се зарадвал, но не дал вид. Хапнал малко и легнал с младата си жена. Така си живели доволно и щастливо цяла година, но в една дъждовна есен на вратата им почукал странстващ даос и помолил да го пуснат да пренощува. Селянинът го приютил, на сутринта излязъл да го изпрати, а гостът му казал:

- Ти знаеш ли с кого делиш леглото, покрива и храната си?

Селянинът се усмихнал и попитал:

- А ще стане ли животът ми по-добър от това знание?

Даосът се замислил, поклатил глава и си тръгнал по пътя, без да каже нищо.