Притча за жабата, която достигнала до Целта

Събрали се няколко жаби и разговаряли:

- Колко жалко, че живеем в такова малко блато! – изквакала една от тях. – Виж, ако се преместим в съседното, там е значително по-добре.
- Чувала съм, че високо в планината има чудесно място – голямо езеро, чист въздух и никакви момчета-хулигани – замечтано изквакала втора.
- Много важно! – опонирала голяма жаба. – И без това не можете да се измъкнете оттук! Никога няма да стигнете дотам!
- Защо да не можем? – възмутила се мечтателката. – Ние, жабите можем всичко! Нали, приятели! Хайде да докажем на тази злонамерена жаба, че можем да покорим планината!
- Хайде! Хайде! Да се преместим в голямото, чисто езеро! – заквакал жабешкият хор.

На другата сутрин пътешествениците тръгнали на път. Всички, които останали в блатото, завикали в един глас:
- Къде отивате? Това е невъзможно! Никога няма да стигнете до голямото, чисто езеро! Най-добре е да стоиш в собственото си блато!

Но ентусиазираните жаби поели към планината. Вървели няколко дни. Пътят бил труден и те изнемогвали. Една по една силите ги напускали и те се отказвали от целта си и се връщали обратно. Само една жаба стигнала до голямото, чисто езеро. Заселила се в него и заживяла чудесно. Животът й бил всичко, за което е мечтала. Защо точно тя стигнала до целта? Може би е била по-силна от другите?
Нищо подобно! Просто тя била глуха и не чула думите:
„Невъзможно е! Няма да се справиш!“