Притча за манговото дърво

Имало едно време едно красиво манго дърво. Неговите вкусни плодове утолявали жаждата и глада, а самото дърво било толкова голямо, че ако човек застанел от едната му страна, а друг - от другата, не биха се видели.

Имало един Гуру, който живеел наблизо и често сядал под хладната и приятна сянка на дървото, за да медитира. Царят на тези земи бил ученик на този Гуру и в една от обиколките си минал да окаже почитанията си към своя учител. Заедно с царя били и хората от наеговата свита, царицата, министъра и стражарите. Всички те заедно седнали под дървото, за да беседват с учителя.

Наблизо вървял беден човек, който не бил хапвал нищо от 3 дни. Когато минал покрай дървото, отрупано със сочни плодове, едва повярвал на очите си. Той виждал само отрупаните клони, без изобщо да чува или забелязва присъствието на хората от другата страна.

И така, бедният човечец взел камък, докато устата му се пълнели със слюнка. Щом го хвълрил, два узрели плода паднали на земята и скоро той се наслаждавал на вкуса и сочността им. След 3 дни гладуване животът в тялото му се възвръщал. След като изял двата плода решил да си вземе още, защото не знаел кога ще му бъде следващото ядене.

И така, с подновени от храната сили, той грабнал нов камък и го хвърлил чак до върха на дървото.

Беднякът нямало как да подозира, че камъкът паднал от другата страна - точно върху главата на мъдреца. За щастие, учителят носел косата си вързана на кок и това го спасило. Но царят бил разярен и наредил на стражите веднага да намерят виновника, за да го накажат. Не трябвало да търсят дълго. Щом минали от другата страна на дървото, открили бедния човек, който блажено ядял манговите плодове. Без каквото и да е обяснение, стражите го завлекли при царя, свитата му и мъдреца. Царят, ядосан, че някой е наранил неговия Учител, крещял на бедния човек: „Не стой така, кажи защо стори това зло дело?” Бедният човек, объркан от обрата на събитията, стоял безмълвен, без да разбра какво изобщо се случва. Гуруто също стоял безмълвен. Царят заповядал на министъра да издаде справедлива присъда.

Не отнело много време, за да вземат решение да накажат този човек, който се опитал да убие учителя на краля. Осъдили го на смърт чрез обесване. “Не знам нищо за това, кълна се!” изплакал бедният човек в отчаяние, но присъдата била неотменима.

В този момент Гуруто, който дотогава стоял безучастен, се намесил. „Мога ли да кажа нещо?” - попитал кротко. Царят се обърнал към него, като почтително отвърнал, “разбира се Гуруджи, всичко това е в твое име. Ти просто трябва да кажеш инструкциите си и каквито и да са те, ще ги изпълним. Съдът се прознесе, но твоята дума ще спазим ние”. Гуруто поискал да изправят човека пред него.

“Дете мое, защо захвърли камък към дървото?” - попитал спокойно мъдрецът. Мъжът, чийто глас треперел, едвам прошепнал, че не е ял от 3 дни, видял манговото дърво и поискал да се нахрани с плодовете му.

Мъдрецът останал безмълвен за няколко минути, след което се обърнал към царя и казал, “А сега, мой скъпи кралю, ще те помоля да изпълниш присъдата за този човек - точно както аз казвам.” “Да, учителю мой, каквото кажеш, ще бъде изпълнено.” - отговорил уважително царят.

Със състрадание и мекота Учителят продължил, “Моля те, дай на този мъж достатъчно богатство, за да може да живее охолно до края на дните си.” Всички били шокирани от тези думи. “Но той се опита да те убие! Трябва да бъде наказан!” - извикали царят и придворните му.

“Скъпи мой приятели” - продължил спокойно мъдрецът - “това манго дърво няма ум и съзнание, нито чувства, но когато този човек го удари с камък, то му отвърна като го дари с два плода. Аз съм човек, с много по-развит ум, съзнание и чувства. Този човек също ме удари с камък - и аз трябва да го даря подобаващо.”