Притча за кучето и огледалата

Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко - стените, подът, таваните, били покрити с огледала.
Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо. В отговор, всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото.
Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно му отговаряли отраженията му в огледалото.
На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само - в двореца нямало никой. Никой не бил се борил с него, защото не е имало кой да го направи. Никой не го бил нападнал. То загинало само в борбата с милионите собствени отражения, които били според него заплаха.
Така стоят нещата и при хората. Ако няма никакви препятствия вътре в нас, никой не може да ни застраши. Но от собствените си страхове можем да се препънем и дори да се погубим. Такъв е законът.
И светът е само едно отражение. Той е едно огромно огледало…