Притча за човешкия дълг

Дошъл ред на един човек да си иде от този свят. Споминал се, а вярното му куче легнало до него и също поело с него по пътя към отвъдното. И, ето ти, озовали се двете души пред една врата. А на нея надпис: „Влизането с кучета строго забранено!” Подминали и продължили нататък. Не след дълго, пред тях – втора врата. Нищо не пише, до нея седи белобрад старец.
- Прощавайте, уважаеми... - започнал човекът.
- Наричай ме Петър – благо го прекъснал старецът.
- ...какво има зад тази врата? – продължил човекът.
- Раят, синко – отвърнал Свети Петър.
- А, вътре пускат ли с кучета?
- Разбира се! В рая отиват само тези, които не изоставят приятелите си!