Притча за богатството и късмета
Имало едно време един брахман. Той бил много много беден, толкова беден, че не можел дори семейството си да изхрани. Не издържал на тежкото бреме и решил да сложи край на живота си, като се удави в близката река.
Отишъл той при реката и що да види, Лакшми, богинята на богатството, и Ганеша, богът на късмета, играят на зарове. Те също го видели и го питали, кой според него ще спечели. Бедният брахман заложил на богинята Лакшми и тя в радостта си му подарила една златна гривна.
Щастлив, той отложил злощастното си намерение и се навел да отпие водица от реката. В този миг гривната се изсулила и цопнала във водата, а една риба само това чакала и я глътнала. Отново тъжен, бедният брахман потеглил към дома, обаче и дума не казал на жена си за случката.
На следващия ден пак отишъл до реката, и там пак играели на зарове богинята Лакшми и бог Ганеша. Историята се повторила. Брахманът пак заложил на Лакшми, и тя не го оставила с празни ръце. Дарила го със златна огърлица. Радост изпълнила сърцето на брахмана, че ще има пари да нахрани децата си. Тръгнал към дома, но по пътя един орел го набелязал, спуснал се и му отмъкнал огърлицата. Прибрал се брахманът с потънали гемии, и пак дума не обелил.
Трети ден, същата история. Отива на реката, гледа – Лакшми и Ганеша. За пореден път брахманът заложил на Лакшми, но този път си тръгнал не с един дар, а с цял куп съровища. По пътя обаче разбойници го нападнали и обрали, и пак се прибрал с празни ръце.
Не издържал обаче този път и всичко разказал на жена си. А тя му казала на следващия ден да заложи на Ганеша. Речено, сторено. Брахманът заложил на бог Ганеша. Божеството се зачудило, защо залага на него, като няма богатство, че да му даде. Благословил го в замяна, и му дал една жълтица. Заръчал му да отиде на пазара и да купи първото нещо, което види.
Отишъл нашият брахман на пазара и купил една риба. Прибрал се вкъщи с рибата, а жената се ядосала. В яда си метнала рибата на покрива на колибата им. Един орел я видял и се стрелнал към нея. Той още носел огърлицата в човката си. Пуснал я, за да грабне рибата. Понесъл рибата високо, а от нея изпаднала златната гривна. Бедният брахман пак си върнал даровете.
В този момент по пътя минал един просяк, който се помолил на брахмана за малко парици, да си купи хляб. Брахманът нямал пари, но имал накитите, който късметът току-що му бил върнал, и ги дал на просяка.
Просякът обаче не бил просяк, а самият бог Ганеша, който дошъл да провери докъде стига добротата в сърцето на брахмана. Когато разбрал, че бедният брахман е озарен от светлина, Ганеша го благославил и го направил богат.
А поуката? Без късмет, няма и богатство. Без да даваме, и не получаваме.
Следваща: Коледна притча за снежинката