Притча за Бог и бръснаря

Един човек влязъл в бръснарницатa и помолил да го подстрижат. Започнал бръснарят да го обслужва и докато траела процедурата започнали да говорят за разни неща. Изведнъж станало дума и за Бог.

Бръснарят казал:
- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че съществува Бог.
- Защо? – попитал го клиентът.
- Та това е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, защо има толкова много болни хора и безпризорни деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любещ Бог, който допуска всичко това.

Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек (като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.

- Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.

- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът.
– И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.