Огънят, Свещта и Любовта

Той беше Огън, горящ пламенно и буйно. Само с едно докосване запали безпощадно сърцето й...

Тя беше просто Свещ - обикновена, бледа, която мечтаеше с малкия си пламък да озари света. Преди години безмилостно я бяха угасили и с това я бяха обрекли на болезнена тъга и горчива самота...

Мракът продължи дълго, много дълго време. Чак до срещата й с Огъня. До мига, в който му отдаде сърцето, душата и тялото си. И с цялата си същност се обрече на него...

А той... беше безпощаден към нея. Не се поколеба да я запали, за да види как пламъкът отново гори в нея...

А тя... с огъня в сърцето си, светеше ярко и огряваше много по-силно от преди. О, колко щастлива се чувстваше! Колко значима, пълноценна и жива...

Докато в един момент не усети как се топи. Осъзна, че с всеки изминал миг се смаляваше и светлината, която излъчваше пламъчето й...

Но дори и тогава Свещта не се натъжи. Не, тя беше щастлива! Защото обичаше този Огън повече от себе си. Огън, който я унищожаваше. Осъзнаваше, че умира заради него. Но знаеше, че и живее истински, благодарение на него...

Знаеше, разбираше, усещаше, че краят й е близо, че скоро ще умре. Но малката Свещ не страдаше, не съжаляваше. Единственото, за което съжаляваше, беше, че тогава щеше да изчезне и той! Щеше да го загуби и него - Огънят, който й показа какво е Любовта...