Милосърдие и справедливост

Конфуций се отправил на запад, за да скрие книги в джоуското хранилище, а Дзилу му казал:

- Чувал съм, че сред летописците в Джоу е бил и Лао Дзъ. Но се бил отказал от длъжността си и се върнал у дома си. Не трябва ли да отидете при него, ако искате да скриете книгите, учителю?

- Прекрасна идея, - казал Конфуций и отишъл при Лао Дзъ, който обаче отказал да му помогне, и Конфуций започнал да го убеждава, излагайки една по една дванайсетте основи.

- Твърде пространно, - прекъснал го Лао Дзъ, - искам да чуя само най-важното.

- Най-важното е милосърдието и справедливостта[1], - отвърнал Конфуций.

- Разрешете да ви попитам какъв е характерът на милосърдния и справедливия? - попитал Лао Дзъ.

- Без милосърдие - отвърнал Конфуций, - не можеш да станеш благороден мъж; без справедливост не бива дори да се родиш благороден мъж. Милосърдие и справедливост - такъв е характерът на истинския човек, как иначе?

- Разрешете да ви попитам, - казал Лао Дзъ, - какво наричате милосърдие и справедливост?

- Да се радваш от сърце на всичко, да обичаш всички безпристрастно. Такива са чувствата милосърдие и справедливост, - отговорил Конфуций.

- О! Почти същото казват последователите ви в речите си. Нима любовта към всички не е безсмислица? Безпристрастността не е ли пристрастност? - казал Лао Дзъ. - Ако вие, учителят, не искате Поднебесната да се лиши от пастирите си, сте длъжен да й желаете постоянство като на небето и земята. Та нали, разбира се, слънцето и луната ще светят, звездите и планетите ще си имат подредба, ще има птичи ята и животински стада и дърветата ще растат нагоре. Ако вие, учителят, действахте, подражавайки на техните свойства, ако следвахте пътя им, досега щяхте да сте достигнали истината. Защо толкова упорито говорите за милосърдие и справедливост, все едно търсите изгубения си син с барабан? Вие, учителят, внасяте смут в характера на човека!

Конфуций попитал Лао Дзъ:

- Можем ли да наречем мъдър човека, който овладява пътя сякаш подражава на силния: правейки невъзможното възможно, лъжливото - истинско; или софиста, който казва, че да отдели твърдо от бяло му е така лесно, както да различи светилата на небето?

- Това е суетният дребен слуга, който трепери в душата и напразно напряга тялото. Та нали умението на кучетата да подгонят яка и ловкостта на маймуните идват от планините и горите, - отвърнал Лао Дзъ. - Ще ти кажа, Цю, това, което не трябва да чуваш, за което не бива да се разказва. Мнозина имат глава и крака, но нямат нито сърце, нито слух. Но няма такива, които, имайки тяло, да съществуват заедно с нямащите нито тяло, нито форма. Причините за движението и покоя, за смъртта и раждането, унищожението и появяването не са в самите хора, но някои от тях се управляват от хората. Този, който забравя за всичко, забравя и за природата, подобно на този, който забравя себе си. Само забравилият себе си ще назова слял се с природата.

Става дума отново за основни конфуциански добродетели - жън (хуманност) и (справедливост, принципност, алтруизъм) - които са задължителни за дзюндзъ „достойния човек“, т.е. идеалният конфуцианец. За истинските даоси като Лао Дзъ и Джуан Дзъ те са не просто „измислени“, а и „противоестествени“ (срв. с у-уей), най-малкото защото издават егоизъм.