Лотариен билет

Животът на Жозе не беше никак лек. Не можеше да си намери хубава работа. Фирмите, в които започваше, все фалираха и сега никой не искаше да го наеме – лош късмет носел. И жена си нямаше. Жената си иска парата – за дрешки, за обувки, за ресторанти и бижута... И приятели си нямаше. Кой ще поиска безработен и самотен мъж на средна възраст на трапезата си?!

Един ден му писна. Ама наистина му писна! Защо Бог беше толкова несправедлив към него? С какво беше съгрешил, та го наказваха така? Сигурно имаше причина! И той трябваше да научи тази причина!
Чувал беше от дядо си за някакво място свещено, там, на края на града, зад старата църква. „В нощта срещу четвърти юни ще спиш до гроба на светеца, че мощите му са с истинска сила неземна, - разказваше преди години дядо му. – И каквото сънуваш, това ще ти се случи. Каквито въпроси имаш, ще получиш отговор в съня си.". На тази дата, преди цял век, светецът се преселил Горе. Така и духът на търсещия отговори щял в съня да се отправи на кратко пътешествие до Другия Живот и да говори с Бога...

В нощта срещу четвърти юни Жосе лежеше до гроба. Звездите проблясваха над него. Дали дядо му го гледаше в този момент? Дали Бог го гледаше в този момент? Притвори очи и скоро заспа...
Присъни му се сън. Сякаш беше в Нищото и в същото време усещаше, че това беше Всичко! Това беше Пълнотата. Това беше Смисълът. И всички Отговори.
„Защо, Боже, ме наказваш така?", чу се да пита. „Какво съм сторил? Защо ме караш да мизерствам и да съм нещастен, а други тънат в охолство и не знаят думата лишения? Защо не мога да спечеля билет от лотарията и да оправя веднъж завинаги живота си? Знаеш, че го заслужавам. Заслужавам да бъда щастлив!" И чу отговор от Светлина: „Това беше твоето изпитание. Трябваше да покажеш и на Мен, и на себе си, че повече няма да се оплакваш от лошия късмет, че няма да се примиряваш с него, че ще се решиш да промениш живота си. Ще изпълня желанието ти. До следващия месец юни ще спечелиш от лотарията. И ще си щастлив!"

Когато Жосе се събуди, сърцето му щеше да изскочи от вълнение. Помнеше всичко, дума по дума. Дори Светлината усещаше, там, в точката между очите си... Забърза се към града. Улиците бяха празни. Хората все още бяха в леглата си. Скоро и той щеше да има красив дом с нежна и любяща съпруга... Всичко щеше да има! И скъпи завеси като ей тези на витрината! И ей с такива кожени обувки щеше да ходи! И ей такава кола да кара...

Следващата година беше най-щастливата в живота му до момента. Ходеше из улиците като пиян. Хилеше се като луд. Непрекъснато си представяше какво ще си купи, къде ще отиде, на кого ще се похвали...

Когато обаче отново дойде нощта срещу 4ти юни, нищо от това не се беше случило. Жозе се ядоса. Обиди се. Почувства се измамен. И отново отиде да търси отговори, там, до гроба на светеца...

Заспа и пътешествието на духа му започна отново. Отново видя Светлината. И отново попита, с цялата болка в гласа си: „Защо, Боже, ме наказваш така? Какво съм сторил? Обеща ми печалба от лотарията, обеща ми нов живот, а нищо не се случи? Къде съм съгрешил, та ме излъга?" А Светлината отговори: „Не съм те излъгал Жозе. Щеше да спечелиш от лотарията. Ако си беше купил поне един лотариен билет..."