Лъвът и трите крави

На едно зелено свежо пасище живеели три крави: бяла, черна и кафява. Разбирали се добре помежду си. През деня пасели заедно, а вечер спели една до друга.

Докато един ден покрай пасището не минал лъвът. Той бил доста гладен и си търсел плячка. При вида на кравите очите му светнали, само че нямало как да ги нападне и трите едновременно. Затова седнал в засада и зачакал те да се разделят.

Кравите обаче били неразделни и денем, и нощем, защото добре знаели, че само така ще устоят на атаките на всеки хищник. Лъвът напразно чакал отчаяно в засада два-три дни.

Тогава му хрумнала идея. Приближил се към кравите, поздравил ги и казал:

- Как сте, приятелки мои? Добре ли сте? От дълго време си мисля за вас, но бях твърде зает, за да дойда лично да се осведомя за здравето ви. Днес обаче си казах, че на всяка цена трябва да ви посетя. Кафявата крава отвърнала:

- Сър, вашата поява наистина ни зарадва и озари пасището ни.

Бялата и черната крава се притеснили от думите на кафявата и нейната наивност много ги натъжила. Страхували се, че лъвът ще успее да я подлъже. Защо кафявата крава вярвала на лъва? Не знаела ли, че лъвовете гледат на другите животни само като на евентуална плячка?

С всеки изминал ден обаче кафявата крава ставала все по-близка приятелка с лъва. Другите две се опитали да говорят с нея, но без особен успех.

Един ден лъвът казал на кафявата крава:

- Ти виждаш, че цветът на нашите тела е тъмен, а цветът на бялата крава е светъл. Знаеш, че светлото е противоположно на тъмното. Значи ще е много добре, ако аз изям бялата крава, за да няма разлика между нашите цветове и да живеем щастливи заедно.

Кафявата крава приела думите на егоистичния лъв за чиста монета и отвлякла вниманието на черната крава, за да може лъвът да изяде бялата, без никой да му пречи. Останала сама, бялата крава била убита, докато другите две били заети със сладки приказки.

Изминали два или три дни, след като лъвът бил оглозгал костите на бялата крава. Отново гладен и нещастен, той си лежал на тревата, докато кафявата крава пасяла около него. Лъвът я извикал.

- Да, сър! - с готовност отговорила тя.

- Нашият цвят е кафяв и черното не му отива. Ще е чудесно, ако аз изям черната крава, така в тази гора ще останем само животни с един и същ цвят.

Кафявата крава се съгласила и се отдалечила. Лъвът нападнал черната крава и я изял. Кафявата крава била толкова щастлива, че не можела да си намери място от радост. Тя се търкаляла по тревата, мучала и си мислела: „Само аз имам цвета на лъва..."

Няколко дни по-късно лъвът дошъл и изръмжал:

- Кафява краво! Къде си?

Кафявата крава, трепереща от страх, се появила:

- Да, сър!

- Днес е твоят ред - казал лъвът.
- Приготви се, ще те ям!

Ужасена, кафявата крава, попитала:

- Защо, сър, аз съм ваш приятел? Правех, каквото ми казвахте. Защо искате да ме изядете?

Лъвът изръмжал:

- Пет пари не давам за приятелството ти! Къде се е чуло и видяло лъв да е приятел с крава!

Както и да го молела и убеждавала кравата, лъвът не искал да я слуша и се нахвърлил върху нея.

Тогава кравата казала:

- Г-н Лъв, позволете ми да извикам три пъти, преди да ме изядете.

- Добре, но по-бързо!

И кафявата крава извикала:

- Бях изядена в деня, когато изядоха бялата крава. Бях изядена в деня, когато изядоха черната крава. Бях изядена в деня, когато повярвах на лъва.

Лъвът приключил с кравата много бързо. После си казал:

- Свърших си работата в тази гора. Сега най-добре да отида в други гори.