Колко струва един твой час време

СИН: Татко, може ли да ти задам един въпрос?
БАЩА: Разбира се, кажи?
СИН: Колко пари изкарваш на час от работа?
БАЩА: Това не е твоя работа, защо питаш?
СИН: Просто питам, моля те кажи ми.
БАЩА: 60 лева.
СИН (със сломена глава): Еее, добре.
БАЩА: Защо наведе глава?
СИН: Исках да те помоля да ми услужиш с 30 лева.
БАЩА: Ако единствената причина поради която искаш пари от мен е да си купиш от гадните играчки или нещо което е безполезно, тогава марш в стаята ти и си лягай да спиш!

/Синът тихо и спокойно влязъл в стаята си и затворил вратата. Бащата седнал на дивана и започнал да размишлява колко егоистичен и самовлюбен бил синът му, щом не оценява труда му с който изкарва тези пари. Час по-късно бащата се успокоил. Започнал да мисли трезво и осъзнал, че синът му не иска често пари, а щом сега е поискал 30 лева, значи трябва да има основателна причина да ги иска. Бащата отишъл до стаята на сина му./

БАЩА: Сине, спиш ли?
СИН: Не татко, буден съм.
БАЩА: Мислих по въпроса и осъзнах, че явно има причина да искаш тези пари, за това ето ти ги.

/Синът радостен подскочил, целунал баща си по бузата и му благодарил. Синът залегнал и изкарал касичка от под леглото му в която също имало пари, счупил я и събрал парите в ръка./

БАЩА: Защо са ти пари, след като вече имаш някакви?
СИН: Защото нямах достатъчно, но сега имам.

СИН: Татко, сега имам 60 лева. Може ли да купя малко от твоето време? Моля те прибери се утре по рано вкъщи. Бих искал да вечеряме заедно.