Истински страхове

- Бабо, ти си била по-млада от мен, когато си се омъжила за дядо, нали?
- Да.
- А не се ли боеше да създадеш семейство толкова рано?
- Разбира се! Боях се, че не мога да готвя яхния със свинско – любимото ядене на дядо ти, боях се, че понеже съм малко схваната и при всяко миене чупя по някоя чаша или
чиния, скоро ще останем без посуда. Много исках да създам красива градина в новия ни дом, но до онзи момент бях уморила всички цветя, които дядо ти ми бе подарил, боях се...
- Бабо, стига глупости! Аз имам предвид истински страхове!
- Какви например?
- Ами, не знам. Например, че ще след няколко години може да си омръзнете, че ще се появи по-красива жена, по която той ще си изгуби ума и ще те изостави, че ти може да срещнеш друг мъж, в когото да се влюбиш, че непрекъснато ще се карате за това кой да изхвърли боклука... такива, истински неща.
- Знаеш ли, миличка, тези неща може да са истински за теб, но не и за мен. Не мисли, че всичко в съвместния ни живот е било цветя и рози. Не, но винаги съм знаела, че моето място е до дядо ти, защото от момента, в който той ме прегърна за
първи път, почувствах, че съм си у дома.
Знаех, че не съм изключителна красавица – това ми показваше огледалото, но всеки път, когато се поглеждах през очите на дядо ти, виждах една наистина прекрасна жена.
И единственият "истински" страх, който изпитах, когато тръгнах по пътеката към олтара, бе "Дали животът ми ще е достатъчен, за да му покажа, колко го обичам?