Гъската и коня

Една гъска, докато ровела из тревата, не можела да намери спокойствие, защото един кон пасял недалеч от нея. Накрая не издържала и злобно просъскала:

- Няма съмнение, че съм много по-изискана и съвършена от теб, защото ти не умееш нищо друго, освен да мъкнеш товари на гърба си. И аз мога да вървя из полето. Но за разлика от теб, аз имам криле, с които мога да се издигна в небесата. Ако пожелая, мога също да се гмурна в реката или езерото. Аз съм истинско съвършенство, защото съчетавам способностите на птиците, рибите и чифтокопитните като теб!

Но конят изпръхтял презрително и й отговорил:

- Не мога да отрека, че си взела по нещичко, както от птиците, така и от рибите, та дори и от такива като мен. Можеш да летиш, но си толкова тежка и тромава, че никога няма да можеш да се издигаш като чучулигите или лястовиците. Можеш да се носиш по повърхността на водата, ала за разлика от рибите не можеш да плуваш под водата. А, когато пристъпваш по земята, с тези разкрачени крака, проточила дългата си шия, съскаща срещу всеки, който ти попадне пред очите, можеш да предизвикаш само подигравки и присмех.

Признавам, че съм създаден само да препускам по пътищата, но го правя толкова грациозно! И силите ми са стократно повече от твоите! Мога да се нося като вихър напред!

По-добре да ме уважават заради едно-единствено мое качество, отколкото да бъда като гъска във всичко останало!