Двама братя

Двама братя работели заедно в семейната ферма. Единият бил женен и имал много деца. Другият бил сам. В края на деня двамата братя делели всичко по равно - печалбата и плодовете на труда. Един ден самотният брат си рекъл:
- Не е честно да делим всичко по равно. Аз съм самичък и нямам нужда от кой знае какво.

Затова всяка вечер взимал по един чувал брашно от своя куп, промъквал се през нивaта между домовете им и го хвърлял на братовия си куп.

Междувременно, семейният брат си рекъл:

- Не е честно да делим всичко по равно. В края на краищата, аз съм женен и си имам жена и деца, които ще ме гледат на старини.

Ето защо всяка нощ вземал по един чувал зърно и го хвърлял на братовия си куп.

Всяка година двамата братя много се чудели, защо запасите им от зърно не намаляват. И тогава, една тъмна нощ, двамата братя се сблъскали един в друг. Досетили се какво са правили толкова време. Пуснали чувалите и се прегърнали.