Приказки

Популярни приказки и разкази от български и световни писатели, както за малки, така и за големи, от които всеки може да си вземе поука за живота и доброто. В тази категория има 2109 приказки, разпределени в 211 страници.

Рейтинг: 2 от възможни 10 - гласове 22399

Прасенцето на баба

Живели някога един дядо и една баба. Имали си прасенце. Веднъж бабата рекла: — Дядо, хайде да заколим прасенцето! — Не, нека се поохрани по-хубаво! — рекъл дядото. — Ще го...

Правдолюбецът и кривдолюбецът

Двама братя захванали да се наддумват помежду си: кое е по- добро на този свят – правдата или кривдата. По-големият бил защитник на правдата и казвал, че оня, който върви...

Постник

Вълчо постник станал. Девет клетви сторил месо да не кусва. Див медец ще ближе. Ще яде коприва и само във празник риба ще похапва. Заговял в неделя. В понеделник, чист делник...

Поповото прасе

Трима турци пътували с коне и стигнали в едно село. Мръкнало се и те отишли да пренощуват у попа. Когато връзвали конете си в обора, видели там поповото прасе. Прасето носело...

Попова снаха

Имало в едно село поп и попадия. Те си имали син. Когато дошло време да го задомят, оженили го за мома - другоселка. Попът бил богат, но голям скъперник. Той пратил сина си...

Помогнал на бога

Селският чорбаджия имал много лошаво дете. То биело сиромашките деца и ги подигравало. Синът на една бедна вдовица все се оплаквал на майка си от него: — Мале, чорбаджийското...

Подмладителна вода

Един цар имал трима синове. Когато станал на шестдесет години, повикал ги, па им казал: — Аз остарях. Вие ще се карате много, след като умра, как да си разделите царството...

Подаръкът на дявола

Някога, когато още не било ясно на кого принадлежи земният свят, Бог и Дявол се борели денонощно. Тъй веднъж Дяволът си набелязал едно сговорно семейство и решил да раздели...

По стар навик

Ежко срещнал Кумча Вълча. — Къде, Вълчо? — Тебе диря. Кръстник искам да ми станеш. Роди ни се мъжка рожба. Сдумахме се с вълчицата да намерим умен кръстник, та вълчето като...

Писмо до рибаря

Гошковият татко с въдицата чака. От чакане Гошко току не заплака. Слънцето го грее, дори го изгаря. А пък гладен Гошко току си повтаря: — Риби, риби, рибки, скоро се хванете...