Приказки

Популярни приказки и разкази от български и световни писатели, както за малки, така и за големи, от които всеки може да си вземе поука за живота и доброто. В тази категория има 2109 приказки, разпределени в 211 страници.

Рейтинг: 2 от възможни 10 - гласове 22432

Умният селянин

Едно време имало един цар. Царедворците често го безпокоели с молби, които били вредни за народа. Веднъж се явили при него трима царедворци с такива просби. Царят ги поканил...

Умният майстор

Имало едно време прочут майстор на ножници. Ножниците му били толкова добре направени, че никакъв шум не се чувало, когато пъхали ножовете в тях. Майсторът бил не само много...

Умният козел

През един горещ летен ден Кума Лиса погнала дългоухия заек и го гонила до градинския кладенец. Щом стигнал кладенеца, заекът се засилил и прехвърчал като птица над него. Кума...

Умният бедняк

Един цар се мислел за много хитър и досетлив. Той заповядал да разгласят навред по царството му, че дава две торби жълтици, ако се намери някой да му каже хубава лъжа. Дошъл...

Умните хора

Веднаж, в света неделя, свекърът, свекървата и мъжът на една булка отишли на черква, а снахата останала вкъщи да наглежда яденето на огъня. Като стояла при огнището, налегнала...

Умни зайци

Белко под дърво седеше. Със верижка вързан беше. Вестник „Свобода“ четеше. И размисляше си той: — Чудно нещо, леле мале — верно служа, верно пазя, притеснителите мразя, а...

Умната овчарка

Едно време един цар издал заповед, която разгласил по цялото царство: „Който заколи камък и от камъка кръв да протече, царят ще го направи пръв царедворец.“ Идвали много юнаци...

Умна мома

Имало в едно село един богаташ и един сиромах. Сиромахът дължал на богаташа една пара, а нямал с какво да си плати дълга. Богатият го повел на съд пред царя. Тръгнали. Сиромахът...

Умен цар - силна войска

Някога, било много отдавна, лъвът събрал войска. Извикал всички животни и ги наредил, а най-накрай оставил магарето и заека. После повикал мечката да прегледа войската и да...

Ум и щастие

Веднъж умът и щастието на едно момче се запрепирали помежду си. — Ти, умчо, без мене не можеш — рекло щастието. — Аз нося радост на момчето. А какво струва живот без радост...