Златната къщичка

Понякога ти ме питаш, моя малка немирнице, има ли наистина в света и де е тя - златна къщичка със сребърен под, захарни прозорци и покрив от млинчета, за която разказват и твоят дядо и моят дядо, и всички, които умеят да разказват хубави приказки.

Та ти по-добре от нас знаеш къде е тя! Златната къщичка със сребърен под и захарни прозорчета, дето свети вътре слънцето със седем цвята, дето пеят пъстри птичета, дето царува само светлина, щастие и радост, нима не си я виждала ти?…

Вечер, когато се връщаш уморена от дневните лудории и задремеш в майчините ръце или до коляното на някой стар брат или дядо, когато румените устнички забъбрят насън забравените думи от дневната игра - златната къщица със сребърен под и седмоцветно слънце, не я ли виждаш ти, не си ли ти в нея?…

И ние всички, които говорим мъдри думи, четем големи книги и носим дълги панталони, ние също сме били в нея някога - и сега вам я оставихме. Никога вече ние няма да се върнем там и само в приказките ще разправяме за нея - златната къщичка на тишина, щастие и радост, която се нарича Детинство.


Константин Константинов