Жената и слонът

Една жена, разправят, се омъжила за слон. И ето, двамата й братя дошли да я
навестят. Но те се страхували от слона и дошли скришом от него. Жената излязла уж за
дърва и, като взела братята си заедно с дървата, внесла ги в колибата и ги скрила под
рогозките. После рекла на свекърва си:
– Откакто съм тук, заклали ли сте за мене поне един овен?
Свекървата на тази жена била сляпа и отговорила:
– Жено на моя най-голям син, ти говориш така, както никога не си говорила по-
рано!
Скоро се върнал слонът и почнал да търка хълбока си о стената на колибата. А
жената пак казала:
– Заклали ли сте за мене поне един овен?
Тогава свекървата рекла на слона:
– Жена ти казва това, което никога не е казвала досега, направи за нея, каквото
иска!
Заклали овен и тя го изпекла целия. Когато всички хапнали, жената попитала
свекърва си:
– Как дишате вие, слоновете, когато спите леко, и как дишате, когато спите
дълбоко?
Свекървата промърморила:
– Колко си приказлива днес! Когато спим дълбоко, дишаме така: Суи! Суи! Когато
спим леко, дишаме така: Хоу! Аваба! Хоу! Аваба!
Легнали да спят и заспали. А жената не спяла и се вслушвала в дишането им.
Когато заспали дълбоко и почнали да дишат – Суи! Суи! – тя станала и рекла на братята
си:
– Те спят мъртвешки сън! Стягайте се!
Те излезли, свалили кожите от колибата, прибрали всички вещи. А жената казала:
– Не вдигайте шум, че ще ме погубите!
И те вършили всичко много тихо.
Когато братята се приготвили, тя отишла с тях в кошарата, подкарала целия
добитък, като оставила само една крава, една овца и една коза. А на кравата, която
оставила, рекла:
– Не мучи така, както мучиш, когато си сама, ако не искаш моята смърт!
Същото рекла на козата и на овцата.
Излезли те с всичките неща и с целия добитък, а останалите викали цялата нощ
така, като че са много. Слонът чувал това и си мислел:
„Те всички са на мястото си!”
На сутринта станал слонът и видял, че няма нито жена му, нито добитъка. Взел си
тоягата, рекъл на майка си:
– Ако загина, цялата земя ще потрепери – и тръгнал да гони жена си и братята й.
Когато видели, че той ги настига, те се спуснали към скалата и влезли в
пукнатината. И жената рекла:
– Камък на моите прадеди, разтвори се, защото ни преследва враг!
Тогава скалата се разтворила, пуснала ги и пак се затворила. Слонът се
приближил до скалата и казал:
– Камък на моите прадеди, разтвори се за мен! Скалата се разтворила, но щом
влязъл слонът, отново се затворила и го смазала. И затреперала цялата земя, и слонът
умрял. А майка му рекла:
– Както рече моят най-голям син, така стана! Земята трепери!

Хотентотска приказка