Зайчето

Имало едно зайче. То обичало да си играе в острицата край брега на езерото. Веднъж, както ядяло острица, зайчето си порязало устната. Разсърдило се и отишло да се оплаче на огъня:

— Огньо, изгори тревата, дето расте край брега на езерото!

— Какво ти е направила?

— Поряза ми устната — отвърнало зайчето.

— Само си виновно: нахвърлило си се от лакомия върху острицата и си порязало устната си — рекъл огьнят.

Зайчето още повече се разсърдило, отишло при водата и рекло:

— Вода, угаси огъня!

— Какво ти е направил огънят?

— Огьнят не иска да изгори острицата, дето расте край брега на езерото!

— Какво ти е направила острицата?

— Поряза ми устната.

— Само си виновно: нахвърлило си се от лакомия върху острицата и си порязало устната си — казала водата.

Зайчето още повече се разсърдило, отишло при две момчета със стрели и лъкове и им рекло:

— Момчета, стреляйте във водата!

— Какво ти е направила водата?

— Водата не иска да угаси огъня!

— А какво ти е направил огънят?

— Огънят не иска да запали острицата, дето расте край брега на езерото.

— А какво ти е направила острицата?

— Поряза ми устната.

— Само си виновно: нахвърлило си се от лакомия върху острицата и си наранило устната си.

Зайчето съвсем се ядосало, отишло при мишката и рекло:

— Мишко, мишко, помогни ми, прегризи тетивата на лъковете, за да не могат момчетата да стрелят!

Мишката съжалила зайчето и отишла да прегризе тетивата на лъковете.

Момчетата се изплашили, грабнали лъковете, опънали тетивата и пуснали стрелите във водата. Водата се раздвижила и отишла да гаси огъня. Огънят се изплашил и се хвърлил върху острицата. Острицата пламнала, а зайчето, което било в нея, започнало да скача. То се объркало и преди да побегне, си опърлило ушите. Едва останало живо.

Оттогава крайчетата на заешките уши станали черни.


Мансийска приказка