Заслужена гощавка

Един умник влязъл с магаренце в манастирски двор. Под ореха сред двора трима монаси ядели печено прасе.

— Да ви е сладко, братя! — рекъл умникът.

— Сполай ти, странниче, сполай ти, по каква работа си се запътил? — отговорили монасите.

— А бе патила ме моята работа, ами вие дали не можете ме нагости?

— Можем, но ако ни наддумаш.

— Питайте, аз ще отговарям.

Започнал първият монах:

— Где е средата на Земята?

Умникът показал с тоягата предния десен крак на магарето и казал:

— Там, дето е ей тоя крак на магарето ми.

— А отгде знаеш? — възразил монахът.

— Ако не вярвате, благоволете да измерите — рекъл умникът — дали ще излезе там, или другаде.

Монахът млъкнал поразен.

Тогава заговорил вторият монах:

— Колко звезди има на небето?

— Толкова, колкото косми има моето магаре — отсякъл умникът.

— А как ще докажеш, че са именно толкова? — настоявал пак монахът.

Умникът отговорил:

— Ако не вярваш, преброй ги и ако излязат повече или по-малко, тогава ще се препираме.

— Приятелю — не преставал монахът, — нима могат да се преброят космите на магарето?

— А звездите на небето могат ли да се преброят! — отговорил умникът.

Монахът останал засрамен.

Сега дошъл ред на третия монах.

— Слушай, приятелю, кажи колко косми имам в брадата си? — попитал той.

Умникът, без да се замисли, отговорил:

— Толкова, колкото косми има опашката на моето магаре.

— Как ще докажеш това? — попитал монахът.

— Лесно — забелязал умникът. — Ще скубем по косъм от брадата ти и от опашката на магарето. Ако не излязат точно, ти ще бъдеш прав.

Монасите останали изненадани от остроумието на пътника и го на гостил и богато.