Защо луната има сенки

Преди много, много луни в гористата земя на племето суомпи кри живеел един човек на име Чакапас, което означавало „затънал във водата“. Той си спечелил това име, защото почти винаги претоварвал своето кану, така че то плувало затънало дълбоко във водата. Един ден мечка убила Чакапас и неговата жена. Уесукечак, което на езика на криите означавало „Злочест дух“, бил могъщ магьосник и правел добри и лоши магии върху животни и за животни. Научил той за смъртта на Чакапас и разказал на двете му деца, момче и момиче, за смъртта на техните родители. Злочестият дух заръчал на момчето, което било по-малко от сестра си, винаги да слуша съветите й, защото тя била умна. Но момчето само се засмяло и не обещало да я слуша, тъй като си мислело, че вече е мъж. Магьосникът дал на момчето името на неговия баща. Момчето било гордо с новото си име. Направил си здрав лък и няколко стрели, а после казало на сестра си, че отива на лов.

— Не прави това, братко, защото мечките може и тебе да убият — казала тя.

Момчето обещало да не отива, но тръгнало веднага щом сестра му се обърнала. Срещнало две мечки, които попитали:

— Искаш ли да се бориш с мечки?

Момчето отговорило:

— Да.

Мечките казали:

— Виждаш ли онова дърво? То е силно като мечка.

Тогава Чакапас изпратил една стрела в дървото и то се разцепило на две.

Мечките казали:

— Виждаш ли онзи камък? Здрав е като мечка.

Момчето стреляло отново и камъкът се пукнал.

Това уплашило мечките и те побягнали, ала момчето ги последвало и убило. Когато се върнало обратно в колибата, сестра му попитала:

— Къде беше?

Братът отговорил:

— Бях в гората и убих две мечки.

Сестрата се изплашила за живота на брат си, но се ядосала. Казала на Злочестия дух, който вече станал настойник на двете сирачета, и той също се ядосал, но извинил момчето, когато то обещало да слуша сестра си.

Обаче момчето излъгало, защото отново не послушало сестра си. Този път то срещнало в гората великани и великанки и великански бобри. Тъй като било много хитро и избягало от тях, възгордяло се и си въобразило, че е станало велик воин. Злочестият дух отново се скарал на момчето и го предупредил, че много често не слуша сестра си.

Сестрата обяснила на момчето никога да не гледа луната, когато е кръгла, защото ако стори това, могат да се случат необикновени и страшни неща. „Много далече е луната, за да ми направи нещо лошо“ — помислило си момчето и се изсмяло на страховете на своята сестра.

Една нощ, когато луната била кръгла и ярко греела, сестрата на Чакапас му дала котел от брезова кора, за да донесе малко вода от езерото. То видяло колко ярка е луната и си помислило, че отражението й във водата на езерото го предизвиква да я погледне. Чакапас бил много глупаво момче, което винаги приемало предизвикателствата. Вдигнал глава и се вторачил в луната. Тя като че ставала по-ярка и по-голяма, и още по-ярка и сякаш го викала. Тогава внезапно момчето се намерило високо в небето, устремено нагоре. Извикало ужасено и гласът му отекнал тъй силно, та чак сестра му го чула. Изтичала тя от палатката от смерчови кори, за да му помогне, но било много късно. Успяла само да види как брат й изчезва високо във въздуха.

Сестрата на момчето хукнала към колибата на Злочестия дух, но дори магьосникът не можел нищо да стори, за да помогне.

— Твоят брат прекалено често не спазваше обещанията си — казал тъжно той. — Сега дори моята магия няма сила да му помогне.

Чакапас бил привлечен от луната и станал завинаги неин пленник. Вие можете да го видите и днес. Той стои на луната с котел в ръка, който носел тогава на езерото.


Племето Суомпи кри