Зъбът с дългия корен

Един скъперник-чорбаджия от Петровото село имал зъбобол. Цяла нощ той се жабурил с ракия, слагал карамфилче, налагал се с топли трици, но болката не минавала. Най-после му дошло на ум, че Петър може Да вади зъби. Още щом се зазорило, болният се обул, облякъл се, омотал главата си с шал и отишъл при зъбаря.

— Както изглежда, зъб те боли! — посрещнал го Петър.

— Ох, от снощи ме е заял! Какво ли не му турях и правих, но не минава — боли ли, боли! Цяла нощ не съм мигнал. Дойдох да го извадиш, пък каквото ще да става! — оплакал се скъперникът и застенал от болка.

— Не се плаши! Сега ще му видя работата! — успокоил го Петър, поднесъл му едно трикрако столче с дупка в средата и го поканил: — Седни тук и почакай, докато приготвя чукалата.

Чорбаджията седнал, а Петър подострил с ножа си едно колче и го забил в земята пред него. После усукал надве-натри здрав кълчищен конец, вързал единия му край за колчето, а с другия край на конеца вързал болния зъб. След това взел дебела игла, минал зад чорбаджията и изведнъж го боцнал силно през дупката на столчето. Чорбаджията подскочил и дорде да изохка, зъбът отскочил заедно с конеца.

— Пъй — извикал той, — ама че дълъг корен имал този зъб! Чак от бутовете ми се откъсна!…

— Чорбаджийски зъб! — потупал го по гърба Петър и се усмихнал.

Като си тръгнал, скъперникът казал:

— Петре, забравил съм си кесията, но ти мини към дома, ще ти дам нещо за труда.

През деня Петър се запътил към чорбаджийската къща. Още отдалеч той видял скъперника на прозореца. Потропал на портата, но след малко се показал ратаят и рекъл:

— Бай Петре, извинявай, чорбаджията не е в къщи. Излезе рано тази сутрин, не знам кога ще се върне. Потърси го друг път.

— Той сам ще ме потърси! — отговорил Петър с висок глас, да чуе и чорбаджията. — Тогава аз ще му извадя зъб с по-дълъг корен… А сега му кажи: друг път, като излиза, да не си забравя главата на прозореца!…