За попа, който крадял черковните дарове

Имало един много алчен поп. Всичко, що оставяли богомолците за църквата, го турял в джоба си, — мине и обере всичките пари от иконите!

Научил за това Хитър Петър и рекъл:

— Няма да я бъде тая работа! Ще го оправя аз тоя поп! И взел, че се приставил клисарин в тая черква. Почнал той да изпреварва попа и да обира парите от иконите. Попът много го доядяло на Петра и веднъж му рекъл:

— Петре, ти събираш парите от иконите, ама това е много грешно!

— А, сакън, дядо попе, това не е вярно! Някоя от светиците събира парите! Попът се зачудил:

— Как светиците бре? Те могат ли да ходят?

— Могат, могат! И това прави света Богородица, че е баш в средата на черквата!

Попът не повярвал и казал на Петра:

— Това е твоя работа, Петре! Хайде, ела да се изповядаш!

Завил го той с патрахила и почнал да го изповядва. Пита го попът, а Петър мълчи и си трае.

— Защо бре, Петре, не отговаряш?

— Защото нищо се не чуе, дядо попе! Ако не вярваш, дай аз да те завия с патрахила!

Завил го Петър с патрахила и почнал да го изпитва:

— Кажи, дядо попе, защо ходиш вечер у нашата комшийка, оная с големите бозки?

А попът мълчи, дума не продумва.

До три пъти Петър го питал така. Сетне го отвил и му рекъл:

— Защо не отговаряш бе, отче?

— Е, вярно бе, Петре, нищо се не чуе, когато човек е завит с тоя патрахил!

— Щом едното е вярно, отче, и другото е вярно! Света Богородица прави тоя обир по иконите…

И тъй Хитър Петър отучил попа да краде парите от иконите.