
За лисицата
Лисицата лежала под едно дърво. Върху гърба й паднало едно листо. Скочила лисицата, побягнала, а насреща й вълкът:
- Лисанке, какво става?
- Какво става ли? Земята се събаря, небето пада!
- Кой ти каза?
- С очите си видях, с ушите си чух! - и хукнала.
- И аз идвам с теб! - казал вълкът.
Бягали, бягали - насреща им мечката.
- Вълчо, къде бягаш, какво става?
- Какво става ли? Земята се събаря, небето пада!
- Кой ти каза?
- Лисицата.
- Лисанке, а на теб кой ти каза?
- С очите си видях, с ушите си чух!
- И аз идвам с вас!
- Да бягаме!
Бягали, бягали - насреща им козелът.
- Мецано, какво става, къде бягаш?
- Земята се събаря, небето пада!
- Кой ти каза?
- Вълкът.
- Вълчо, а на теб кой ти каза?
- Лисицата.
- Лисанке, а на теб кой ти каза?
- С очите си видях, с ушите си чух.
- И аз идвам с вас!
- Да бягаме!
Бягали, бягали, срещнали още овена и петела, и на тях казали същото, и те хукнали. Събрали се така и поели заедно лисицата, вълкът, мечката, козелът, овенът и петелът. Надвечер стигнали до една мелница и решили да нощуват в нея. Влезли и насядали: първо лисицата, след това - вълкът, мечката, козелът, овенът и последен - петелът. Лисицата станала и казала:
- Аз съм възрастна, вълкът е възрастен, мечката е възрастна, козелът е възрастен, петелът тук е най-младият.
Нахвърлили се върху петела и го разкъсали на парчета. Когато привършили, лисицата пак станала:
- Аз съм възрастна, вълкът е възрастен, мечката е възрастна, козелът е възрастен, овенът тук е най-младият.
Нахвърлили се върху овена, разкъсали и него на парчета. Месото изяли, а тлъстината прибрали в една делва. Привършили, лисицата станала и започнала:
- Аз съм възрастна, вълкът е възрастен, мечката е възрастна, козелът тук е най-младият.
Хванали козела, разкъсали го, месото изяли, тлъстината сложили в делвата. Лисицата пак станала:
- Аз съм възрастна, вълкът е възрастен, мечката тук е най-младата.
Вълкът и лисицата подлегнали мечката. Започнала борба, блъскат се, търкалят се по земята, дърпат се един друг, не могат вълкът и лисицата да надвият мечката!
Били се, борили се, все пак мечката изнемощяла. Вълкът и лисицата я убили, одрали й кожата, сварили месото, а тлъстината сложили в делвата. Напълнили я догоре.
Мечешкото месо стигнало на вълка и лисицата за една седмица. Когато изяли всичкото месо, вълкът поискал да започнат тлъстината, а лисицата се разсърдила:
- Много сте лакоми вие, вълците! Потрай, нали знаеш, че колкото повече стои тлъстината, толкова по-вкусна става; ще почакаме още една седмица, тогава ще я изядем.
Вълкът се съгласил. Лисанка всяка нощ се промъква до делвата, издърпва тлъстина, наяжда се до насита, а вълкът умира от глад.
Изминала седмица, лисицата изяла всичката тлъстина.
- Хайде вече да отворим делвата - казал вълкът.
- Добре - отвърнала лисицата, - само че вълчата лапа е по-щастлива, отвори я ти.
Качила се на прозорчето, пуснала вълка до делвата. Отворил я вълкът, а тя празна.
Разярил се, хвърлил се към лисицата, а тя през прозорчето - скок! - и избягала. Вълкът се втурнал подире й.
Лисицата бяга, вълкът я гони, дотичали до гората. Лисицата се мушнала вътре, провряла се мигом между две дървета, вълкът се затирил след нея и заседнал там - ни напред, ни назад. Лисанка се обърнала, погледнала вълка и избягала още по-далеч. А той дълго се мъчил, дълго се дърпал, докато се измъкне от дърветата.
Веднъж вълкът сякъл дърва в гората, гледа - наблизо тича лисицата, замахнал с брадвата и отсякъл опашката й. Зарадвал се: „Сега ще те намеря, няма да се скриеш!“
Безопашатата лисица избягала и срещнала приятелките си.
- Добре си ти, лисо, я виж колко си напълняла! - рекли те.
- Откъснете си опашките, ще напълнеете и вие.
- Как да си откъснем опашките? Ако знаем - на драго сърце!
- Да вървим, ще ви науча.
Лисанка завела приятелките си на реката; всички лисици пуснали опашките си във водата и ги държали там през цялата студена зимна нощ. До сутринта опашките замръзнали и останали в реката.
Вълкът научил за това и се смутил:
- Как сега ще позная измамницата?
Мислил вълкът, мислил и измислил: опънал над реката въжен мост и си дума: „Лисиците ще минат по моста, той ще ги издържи, само моята измамница няма да издържи и ще се скъса - тя е най-тлъста“.
Така и станало. Мостът издържал всички лисици, но когато на него застанала нашата лисица, се скъсал и тя паднала във водата. Вълкът се затекъл и я хванал.
Завлякъл я в къщи, допрял ножа до гърлото й, ей сега ще я заколи, а лисицата вика:
- Писан-шарен-докаран, писан-шарен-докаран!
- Какво викаш, лисо? - пита вълкът.
- Нищо. Ах ти, мърльо такъв, свършвай вече, коли ме по-бързо!
- Не, кажи какво говореше!
- Ами говорех, че мога така да те разхубавя, че да станеш най-големият хубавец на света.
- А как ще ме разхубавиш?
- Пусни ме, тогава ще ти кажа.
Вълкът пуснал лисицата. Тя го накарала да донесе брадвата, да я нажежи до червено на огнището. Вълкът изпълнил всичко. Лисицата взела брадвата и казала:
- Сега легни, аз ще търкам брадвата по врата ти, а ти говори: „Писан-шарен-докаран, писан-шарен-докаран“.
Вълкът легнал. Лисицата взела брадвата, търкала я, търкала я по врата му и изведнъж му отсякла главата.
Всичкото имане на вълка останало за лисицата.
Ако всичко това е лъжа, нека да не ни хване никаква болест.
Следваща: Лисицата и фазанът