За кого пеело пилето

Вървели през гората двама приятели и слушат - пее, та се захласва едно
пиле.
Първият рекъл:
- Я слушай, приятелю, колко хубаво пее за мене това пиле.
- Не за тебе пее то, ами за мене - отвърнал вторият.
- Хайде де! За такъв глупак ще седне да пее.
- Ти си глупак! А то за мене пее.
От дума на дума се скарали, заругали се, та се сбили. Щом се върнали, първият
отишъл право при съдията да се оплаче, че се скарал с приятеля си и оня го набил.
Разправил му всичко как е било и рекъл:
- Господин съдия! Защити ме, осъди тоя побойник! А пък аз ще ти се отплатя.
Още тая вечер ще ти доведа един хубав вол. Ще ти го подаря, само да не изкараш, че
моят неверен приятел е прав.
- Не бой се! - отговорил съдията. - Твоят приятел няма да спечели делото.
Иди дома и доведи вола. А утре заран ела в съдилището да ви отсъдя.
Отишъл си човекът весел, клати глава и се заканва: „Ще те науча аз тебе за
кого пееше пилето!“
Ето че след малко при съдията иде вторият и се моли:
- Справедливи съдия! Ваша милост! - Тъй и тъй …
И разправил с най-малки подробности как вървели през гората с приятеля си,
как чули едно пиле, което пеело зарад него, а пък приятелят му заспорил, че за него
пее; как се скарали и сбили. Всичко подред.
- Вземи моята страна, господин съдия, и осъди оня побойник и глупак. Ако ми
дадеш дума, че той ще загуби делото, още тая вечер ще ти докарам един угоен шопар
като подарък.
- Харно, добри човече! - отговорил съдията. - Обещавам ти, че твоят
приятел няма да спечели делото. Ти си иди сега дома и доведи шопара, а утре ела в
съдилището да ви отсъдя.
През нощта двамата приятели един подир друг тайничко донесли на съдията
всеки своя подарък и се върнали спокойно дома: всеки си мислел, че ще спечели
делото и ще научи другия на ум и разум.
На заранта в уречения час и двамата се явили пред съдията да ги съди. А пък
съдията ужким не ги познава, пита ги:
- Какво искате? Защо сте дошли? - Справедливи съдия, така беше и така
беше…
И всеки разправил с най-малки подробности какво го е довело в съда.
- Молим те да ни съдиш и справедливо да отсъдиш за кого пееше пилето?
- Приятели мои! - рекъл им съдията. - Обещайте ми да се помирите като
люде разумни и аз ще ви кажа за кого е пеело пилето. Съгласни ли сте?
- Съгласни сме, господин съдия! Кажи по-скоро за кого пееше пилето?
- И двамата се лъжете, драги приятели. Пилето, което сте чули да пее в
гората, не пееше за вас.
- Ами за кого, господин съдия?
- За мене пееше пилето, за вашия мъдър и справедлив съдия.
- Благодарим, ваша милост! - отвърнали тъжителите. Тръгнали си те за дома
придобрени. По пътя от дума на дума разбрали кой какво е сторил и се съгласили, че
на истина пилето в гората е пеело за господин съдията, щом като е получил подарък
вол и шопар.

Хърватска народна приказка