Юначе

Спънало се юначе с накривено калпаче. Простряло се сред двора. Започнало да плаче. Баща му го раздумвал:

— Стани, сине, не плачи! Ами припни весело като това пиленце, дето тича на двора и си търси храница. Виж какво е мъничко! Но ще стане кокошка. Тя ще снесе яйчица. Ще излюпи пиленца. Те ще раснат, пораснат. Кокошарник ще вдигнем. Охранени кокошки на пазара ще носим. Ще съберем парички. Магаричка ще купим с магаренце сивичко, като теб ревливичко. После ще ги продадем…

Подскочило момчето.

— Чакай, тате! — рекло то. — Магаричката продай! Магаренцето ми дай! Ще го яхна юнашки. „Дее!“ — ще викна и — хоп-троп — чак у бабини ще спра. Баба ще ме нагости с топла сладка баница…

— Ум имаш ли, бре сине! — ядосал се бащата. — Как ще яхнеш изведнъж мъничко магаренце? Ще му счупиш гръбнака! Трай да порасте.

— Добре, тате, ще трая. Но докато порасне магаренцето, магаричката ми дай! Тя е здрава и силна. С нея мога да ида у бабини на гости.

— Може, може, тъй може! — кимнал с глава бащата.

А малкото юначе с накривено калпаче до уши се засмяло.