Яйцата на владиката

Веднъж Хитър Петър тръгнал из пазара, да погледа какво
продават и какво купуват хората.
– Хей, Петре, ела тук! – викнал му владиката и го помамил с
пръст.
– Какво има, дядо владико? – приближил се Хитър Петър.
– Тази кошница – рекъл владиката – е пълна с яйца. Отнеси я в
митрополията, защото не е прилично дядо ти владика да се натовари
като родопски катър.
– А какво ще ми платиш? – попитал Хитър Петър.
– Пари няма да ти дам, защото владиката знае само да взема, а
не да дава, но ще ти се отплатя с три големи мъдрости.
– Може – съгласил се Хитър Петър и нарамил владишката
кошница.
Като наближили митрополията, Хитър Петър се обърнал назад
към владиката, който крачел важно подире му:
– Казвай, дядо владико, мъдростите! Владиката се поизкашлял и
проговорил натъртено:
– Ако някой ти каже, че в колиба се живее по-хубаво, отколкото в
дворец – не му вярвай!
– Бива си я тая! А втората? – попитал Хитър Петър.
– Ще ти разкрия и нея: ако някой захване да ти разправя, че една
глава лук струва повече от едно печено агне – не му вярвай!
Стигнали прага на митрополията.
– Кажи, дядо владико, и третата си мъдрост! – подканил носачьт
владиката.
– Третата е такава: ако някой ти каже, че има по-гламав носач от
тебе – не му вярвай!
И владиката почнал да се тресе от смях.
Тогава пред очите на Хитър Петра причерняло, той стиснал с
две ръце кошницата, ударил я върху плочите и викнал:
– Ако пък на тебе някой каже, че в кошницата е останало поне
едно здраво яйце – съветвам те да не му вярваш!
И си заминал.