Всяка коза за своя карак виси

В махалата на Хитър Петър имало една развалена жена, която с делата и с лошите си приказки могла да навреди на съседите си и на цялата махала. Затова Хитър Петър отишел при попа, разказал му за тази жена и го помолил да я прогони от махалата им, па ако може — и от цЯлото село.

— Тебе какво ти е, че била лоша жената! — отговорил му попът. — Защо се грижиш за хората? Тя каквато и да е за себе си е! Най-сетне, всяка коза за своя крак виси!

Като чул това Хитър Петър отишел у дома си, уловил една коза, заклал я, одрал я и я закачил на единия крак край вратата си.

Било лятно време. Козата висела тричетири дни и се вмирисала, та увоняла цялата махала. Човек не можел да мине оттам, без да си запуши носа. Казвали му някои да махне козата, че воняла из цялото село, а той отговарял:

— Всеки да си върви из пътя, никой няма работа с моята коза! Тя си виси на своя крак!

Съседите не можели да търпят това и най-сетне се оплакали на попа. Той веднага пратил слугата си да го извика и му викнал ядосано:

— Петре, защо си окачил оная коза там, та се увоняла от нея цялата махала!

— Какво вреди на хората моята коза, че сте се загрижили за нея? Нали и ти сам ми казваше, че всяка коза за своя крак виси?

— Но тя се е усмърдяла и може да зарази цялата махала!

— Като е тъй, дядо попе, защо не изпъдиш оная лоша жена, която може да развали не цялата махала, а и цялото село? — отговорил Хитър Петър.