Водата Лади

Това е разказ за водата Лади. Един ловец си построил колиба в гъстата гора.
Родили му се две деца, после умрял. И останали след него едно момиченце и едно
момче. Така си расли. Когато момъкът отивал на лов, оставял сестра си в колибата,
набирал бодливи клони и запречвал с тях входа. Когато се връщал от гората, казвал:
„Фацимата, Фацимата, Магира, отвори ми вратата, за да мога да вляза, Магира, отвори
ми вратата, за да мога да вляза, за да мога да вляза, аз, слон на града*”. Той правил така
винаги, когато се връщал от гората. И веднъж една фъфлеща хиена подслушала тия
думи. Когато той отишъл в гората, хиената дошла и рекла:
– Фаджимата, Фаджимата, Магиа, отвори ми вратата, за да мога да вляза, за да
мога да вляза, Магиа. Отвори ми вратата, за да мога да вляза аз, слон на гйеда.
Но девойката рекла:
– Не, познавам те, ти си хиената.
Тогава хиената отишла при лъва. Лъвът й дал цяр срещу фъфленето и тя се
върнала и рекла:
– Фацимата, Фацимата, Магира, отвори вратата, за да мога да вляза, за да мога да
вляза аз, слон на града.
И ето, девойката отворила вратата, а хиената я сграбчила и глътнала. Когато
братът на девойката се върнал в къщи от гората, рекъл:
– Фацимата, Фацимата, Магира, отвори ми вратата, Магира, отвори ми вратата, за
да мога да вляза, за да мога да вляза аз, слон на града.
Но само мълчанието му отговорило. И така той направил три пъти, а после
отворил силом вратата, влязъл, но не видял девойката. Тогава излязъл, взел своята
кратунка и тръгнал на път; стигнал до леговището на хиената и видял там момински
гердан и дрехи.
„Това е направила хиената” – досетил се той и продължил нататък. А там имало
езеро, дето всички горски животни от околните места пиели вода. И друга вода тук
нямало. Стигнал той до това езеро, взел своята вълшебна кратунка и изгребал цялата
вода. После тръгнал, покачил се на едно дърво и седнал там. И ето, минало стадо
слонове да пие вода. Тогава той, рекъл:
– Хей, слоне, къде отиваш?
– Отивам към водата Лади – отговорил слонът.
– Водата Лади е пресъхнала. Ако ми дадеш оная, която е изяла сестра ми, ще ти
дам от водата Лади – рекъл ловецът.
Тогава слонът блъвнал тревата, която бил изял:
– Хаб! Виждаш какво съм ял. Ето какво имам в стомаха.
И слонът тръгнал и легнал, като дишал тежко. Приближило се стадо биволи и
момъкът рекъл:
– Биволе, къде отиваш?
– Отивам към водата Лади – отговорил той.
– Водата Лади е пресъхнала. Ако ми дадеш оная, която изяде сестра ми, ще ти
дам от водата Лади – рекъл ловецът.
И биволът отговорил:
– Хаб! Гледай какво съм ял, ето какво имам в стомаха.
И каквото и стадо горски животни да минело, било все така: той ги питал и те му
отговаряли, отивали към устието на езерото, лягали и тежко дишали. И така било, докато
не дошли всички животни на гората. Оставало само стадото хиени. Най-сетне
приближили и те; хиената, която изяла сестра му, вървяла напред; тя бързала да отиде
да пие вода. И ловецът рекъл:
– Хиено, къде отиваш?
– Отивам към водата Йяди – отговорила хиената.
– Водата Лади е пресъхнала. Ако ми дадеш оная, която е изяла сестра ми, ще ти
дам от водата Лади – рекъл ловецът.
Хиената мълчала. Той повторил тези думи три пъти, тя не отговаряла. В този миг
дотърчал лъвът, сграбчил я и я разкъсал на две части и девойката излязла. И лъвът
рекъл:
– Гледай, ето сестра ти.
И тогава момъкът излял водата за тях, защото намерил сестра си жива. И всички
животни от гората се спуснали да пият вода, големите тъпчели малките и много умрели.
А момъкът слязъл от върха и събирал месото, докато се уморил. Отишъл в друго селище
и повикал на помощ хората и те също събирали месо и пак останало. Ето как било.


* Слон на града – тоест най-силният човек.


Приказка на хауса