Великият потоп

Дълго преди мисионерите да пристигнат в Новия свят, индианците имали древни легенди за един велик потоп, подобен на Ноевия. За такъв потоп разказва племето на кауичаните.

В древни времена на земята имало много племена и всеки живеел, където пожелае. Скоро ловът отслабнал и храната намаляла, а хората започнали да се карат за ловни територии.

Още тогава хората можели да правят чудесни канута и гребла от кедри, както и дрехи и кошници от тяхната кора. В сънищата си мъдрите старейшини виждали бъдещето и така настъпило време, когато всички те започнали всяка нощ да сънуват лоши сънища. Сънищата предупреждавали за велик потоп. Това разтревожило мъдреците, които си разказвали един на друг какво са сънували. Разбрали, че всички те са сънували дъжд, който валял тъй дълго, или че реката е придошла и е причинила голямо наводнение, в което се удавили всички хора. Изплашили се много и свикали съвет, за да чуят сънищата си и да решат какво да направят. Един казал, че трябва да се построи голям сал, като се навържат едно до друго всички канута. Някои от хората се съгласили, но други се присмели на старейшините и на техните сънища.

Хората, които повярвали в сънищата, заработили усилено, за да направят сала. Минали много луни в упорита работа да се завържат огромните кедрови лодки със здрави въжета от кедрова кора. Когато всичко било завършено, те завързали сала с голямо въже от кедрова кора за върха на връх Маунт кауичан, като прокарали единия край на въжето през средата на огромен камък, който и до днес може да се види на това място.

Докато хората работели по сала, онези, които не вярвали в сънищата, лентяйствували и продължавали да се присмиват, но харесали чудесния, солиден сал, когато най-накрая той бил завършен и се понесъл във водите на залива Кауичан бей.

Скоро след като салът бил готов, започнали да падат проливни дъждове, реките прелели, а равнините се наводнили. Макар че хората се изкачили на планината, за да избягат от големия потоп, скоро водата покрила и нея. Онези, които повярвали в сънищата, когато водата започнала да се изкачва, взели храна на сала и заедно със семействата си се настанили в него. Много дни живели те върху сала и не виждали нищо друго, освен вода.

Дори планинските върхове изчезнали под водната маса. Когато канутата започнали да се пълнят, хората започнали да се молят за помощ. Дълго време нищо не се случило. После дъждът спрял.

Водата започнала бавно да намалява и накрая салът заседнал на върха на планината. Огромната каменна котва и тежкото въже го задържали в безопасност. Докато водата постепенно спадала, хората започнали да виждат земите си, но всичките им къщи били пометени. Равнините и горите били унищожени. Те се върнали по старите места и отново се захванали да строят домовете си.

След дълго време броят на хората нараснал, докато земята отново се запълнила и те отново започнали да се карат.

Този път се разделили на кланове и племена и всички отишли на различни места. Разказвачите твърдят, че по този начин хората се пръснали по целия свят.


Племето Селиши