Вързана мечка

Някъде, в някакъв град, един човек, доста богат, магазин решил да си отвори.

Както решил, така и сторил.

- Всичко е хубаво, всичко добро е, но магазин без фирма какво е? - си рекъл стопанинът на магазина. - Ще ми се присмиват мнозина, като видят, че над дюкяна още фирма не е закована.

Повече човекът и не умувал. Отишъл при този, който фирми рисувал, поръчка за фирма да си направи.

- Магазинът ми трябва да се прослави - рекъл той на рисувача, - щом фирмата над него закача. Затова ти прави, струвай, мечка на фирмата ми нарисувай.

- Мечка, мечка, каквото желаеш, ще нарисувам, но трябва да знаеш, че много бои за мечка отиват, а и мечките два вида биват.

- Добре де, преди да си отида, кажи ми какви са тия два вида?

- Единият вид е мечка вързана, а другият вид пък е отвързана. Сериозно говоря, не се шегувам. Кажи каква да нарисувам?

- Хубаво, колко ще струва едната, а и на другата кажи ми цената?

- Хатъра няма аз да ти троша - отвързана мечка струва пет гроша, а за вързаната ще дадеш десет. Разбира се, и двете ще ти харесат.

- От цената всичко ясно ми става. Отвързана мечка нарисувай тогава.

И ето че само подир два дена над магазина фирмата била закачена.

Два ли дни минали, три ли - не знам, но пороен дъжд изсипал се там.

Гледа стопанинът на магазина: на фирмата мечката я никаква няма.

- Брей - рекъл си, - по каква ли причина тоя човек така ме измами?

И след две-три минутки само намерил художника чак у дома му.

- Слушай - рекъл му, - това е измама! След дъжда мечката я никаква няма.

А художникът казал:

- Недей ми писка, отвързана мечка ти самичък поиска. Такава мечка при дъжд и влага, разбира се, че ще избяга.

- Добре, повече не се шегувай, една вързана мечка ми нарисувай, да си я взема утре ще мина - казал стопанинът на магазина.

За художника нямало никаква пречка - нарисувал за два дни „вързана“ мечка, която на фирмата и до днеска стои и ни от буря, ни от дъжд се бои.

А стопанинът на магазина разказвал от този ден на мнозина, които да купуват идвали тука, за тая случка, пълна с поука.


Радой Киров

Предишна: Бяла приказка
Следваща: Вулкан от сладолед