Вардете се

Един беден човек събрал дърва из гората, задянал ги и ги занесъл в града за продан. Дървата били дълги и човекът викал с висок глас:

— Вардете се, вардете се!

Един опак човек не искал да се отбие. Дрехата му се закачила за дървата и се раздрала.

Той се разсърдил и дал бедняка в съд, да му заплати дрехата.

Отишли в съда. Съдията попитал няколко пъти как е станала работата, но беднякът все мълчал.

— Защо си ми довел тоя ням човек? — казал съдията сърдито на тъжителя: — Как ще се разбера с него?

— Преструва се, господин съдия, не е ням. Когато носеше дървата, той викаше колкото му глас държи: „Вардете се! Вардете се!“

— Е, като е викал, защо не си се вардил? — казал съдията и оправдал бедняка.