Вълшебният тюлен

Стенли парк, в днешния град Ванкувър, едно време бил мястото на главното село на могъщ скуемишки народ и на тяхната конфедерация. От това централно село тръгвали мощни бойни канута с множество въоръжени воини на борда и се запътвали на бой през океана и устията към заобикалящите ги острови. Това село било родното място на прославени вождове и могъщи жреци, от които никой не бил по-посветен в тайните на медицината и магията както Цак. Той бил приятел на могъщия вожд Капалана и имал силно въздействие в съветите на скуемишите.

Едно голямо нападение по море, замислено от скуемишите с цел набавяне на припаси и пленяване на роби, било проведено от брата на вожда Капалана. Атаката имала успех и водачът пленил красива девойка от квакиутлите. Племенният закон повелявал и тя, като всички останали пленници, мъже и жени, да бъде превърната в робиня.

Когато победоносните скуемиши се върнали в своето село, започнало обичайното пиршество и веселие. Хората много се изненадали, като видели, че вождът, който водел нападението и трябвало да ръководи и веселието, не проявява интерес към церемониите. Бил мълчалив, мрачен и замислен.

След голямо угощение пленниците били отведени пред вожда Капалана и неговите съветници. Буйният огън, който осветявал красиво гравирания и изрисуван церемониален салон, проблясвал по лицата на множеството пленници. Мъже, жени и деца били доведени един по един пред могъщия вожд. Дългите им коси били късо подстригани като знак, че вече са роби на скуемишите.

Когато красивата девойка от квакиутлите била доведена пред вожда Капалана, се случило нещо нечувано дотогава в спомените на най-старите скуемиши.

Братът на вожда Капалана пристъпил до мястото, където седял вождът на скуемишите.

— Могъщи вожде, благородници и вождове на скуемишкия народ, вие отдавна ме съветвате, че като вожд аз трябва да се оженя. Много луни мислих върху вашите мъдри думи. Сега ще им се подчиня. Желая тази млада жена, която плених в битката с нейното мощно племе, да стане моя съпруга.

Думите му предизвикали викове на изумление и силен протест у смутеното събрание от благородници и жители. Всички били възмутени, че един вожд, принц на скуемишите, трябва да нарушава племенните обичаи и да избере за жена една робиня.

Вождът Капалана вдигнал ръка за тишина.

— Макар че никога досега в историята на нашия народ не се е случвало това, което моят брат желае, то може би е добро. Давам на брат си девойката и им желая всичко най-хубаво.

Никой не се осмелил да оспори решението на вожда Капалана и така робинята станала жена на воин-вожд.

За вожда и неговата невеста настъпили щастливи дни. Тя му помагала във всичко и го дарявала с радост. Едва когато четиримата им сина пораснали и станали младежи, скритата ревност на скуемишите излязла наяве. Четиримата сина били по-добри майстори в спорта и войната от всички останали младежи в селото.

„Защо — казвали си хората тайно — трябва синовете на една робиня да са по-добри ловци, рибари и воини от синовете на свободните жени?“

Лошото чувство у хората растяло, докато един ден жрецът Цак научил, че животът на четиримата младежи е застрашен. Един ден, като се движел безшумно из гората, той дочул голяма група младежи от племето да уреждат клопка, за да убият четиримата сина на робинята.

— Не трябва да правите това — казал шаманът, като излязъл от прикритието си. — Техният баща е храбър вожд, който заслужава хората да му отвръщат с добро. Скуемишка кръв тече в жилите на тези млади хора, които вие имате намерение да убиете, а освен това те са племенници на моя приятел, великия вожд Капалана. Моята магия ще намери начин да отървете селото от младежите, които засрамиха всички ви със своето майсторство. Не правете нищо, преди аз да ви наредя. Аз казах.

Младежите, които много се боели от магическата сила на шамана, се съгласили да изчакат заповедите му.

Когато слънцето заляло запада с кървавочервена светлина, Цак изтеглил кануто си на брега на скуемишите. Тръгнал из гората и стигнал до малко езеро, заливче от океан, заобиколено от огромни кедрови дървета. Избрал най-голямото от тези могъщи дървета, което стояло близо до водата, и с една каменна брадва и малко огън се захванал да го сече. Когато слънцето за трети път си отишло, снажният ствол се сгромолясал на земята. А когато слънцето отново дошло, видяло как жрецът дялка и гравира дървото с каменните си сечива.

След още три слънца шаманът с помощта на огън оформил огромния кедров ствол така, че той вече не приличал на дърво. На мястото на кедъра сега лежал огромен тюлен. Цак направил силно лекарство от някакви непознати билки, рибено масло и змийски глави. Разтъркал това масло по главата, перките и опашката на големия тюлен. После се помолил, попял и потанцувал около него. Задрънкал с хлопката[1] си по дължината на тюленовата глава. И животното се раздвижило! Изпял отново една силна заклинателна песен и тюленът се заклатил и гмурнал във водата.

Шаманът останал на бивак край заливчето в продължение на седем слънца, като обучавал големия тюлен каква трябва да бъде неговата роля в цялостния план.

Когато Цак се завърнал в селото, свикал тайно събрание в гората с онези, които кроели планове да убият синовете на робинята.

— Утре, когато започне отливът, един голям тюлен ще доплува близко до брега точно пред нашето село. Внимавайте да не го изпуснете. Щом го видите, тичайте за харпуните и копията си и започнете да викате и да сочите към тюлена. Не хуквайте към лодките и кажете на останалите младежи от селото и те да не правят това. След тюлена трябва да тръгнат само четиримата сина на робинята. Аз казах.

Жрецът казал истината. На следващия ден, в момента на отлива, един голям тюлен заподскачал и заиграл в океана току пред селото. Младежите се развикали и хукнали към домовете си уж да вземат оръжието си, но първи се въоръжили за преследването четиримата сина на робинята. Сетне бързо се покачили в голямото си кану. Без да чакат останалите, те загребали незабавно към тюлена. Когато го наближили достатъчно, за да стрелят, най-големият брат се изправил на носа на кануто и се прицелил с харпуна си. Острата стрела се впила дълбоко в рамото на тюлена. Острието на харпуна било завързано за китката на младежа с дълга, здрава връв от сплетена китова жила. Миг след това един от останалите братя също изпратил своя харпун в хълбока на животното. Сега то заплувало с всички сили към протока и отвъд, във водите на необятния залив. За да намалят скоростта на тюлена, другите двама братя също забили харпуните си дълбоко в тялото му.

Когато кануто било повлечено със скорост, която означавала смърт, далеч от сушата, най-старият извикал на братята си да прережат връвта и да пуснат тюлена. Той опитал да пререже примката около своята китка, ала острият каменен нож дори не оставил белег върху жилата. Нито той, нито братята му успели да разхлабят примките около китките си и скоро разбрали, че вече са пленници на вълшебния тюлен.

Понесли се все по-нататък и по-нататък, към Валдезките острови. Когато слънцето започнало да клони към залез, изумените братя видели как огромният тюлен се превръща в кедров дънер. Харпуните пропаднали в океана и докато братята ги изтегляли обратно в кануто, внезапно се извила буря и лодката се разтърсила. Младежите се хванали за греблата, но една необикновено голяма вълна подела кануто и го отнесла високо на брега на далечен остров. Те харесали земята и решили да останат да живеят там.

Когато братята се прочули като изкусни рибари и ловци, те се оженили за дъщерите на вождовете на съседните острови. Скоро младежите станали водачи в съветите на островните племена.


Бележки

[1] Хлопка — тук вълшебна вещ, която служела на жреците и шаманите при техните магии; представлявала дървена дъсчица, пронизана от метални пръстени, които при разклащане звънтят. — Б.пр.


Племето Скуемиш