Умният циганин

Един циганин от наше село взел пари на заем, купил си кон и каруца и започнал да превозва камъни, кирпич, дърва — кой каквото искал. Още малко оставало да издължи заема си, когато един ден запъхтяното добиче подгънало колене и паднало пред каруцата. Ядосал се циганинът и започнал да удря коня с камшика. В това време наблизо минавал Иван Хитров и като видял претоварената с камъни каруца, потупал циганина по рамото, та да го успокои и му рекъл:

— Когато товариш, не чакай коня да ти каже стига. Добичето не може да приказва и затова ляга.

Помогнал Иван Хитров да изправят коня, разтоварил част от камъните и дал такъв съвет на циганина:

— Ако искаш да товариш коня, трябва и добре да го храниш.

Послушал умният циганин съвета и когато привечер се прибрал в къщи, напълнил една кофа с овес и поднесъл на коня. Прегладнялото животно лакомо изяло всичкия овес и след като се напило добре с вода, паднало на земята и взело да рита и да диша тежко.

— Брей, че ме метна оня хитрец! Ще го науча аз него! Ще го накарам коня да ми плати!

Отишъл циганинът у Иван Хитров и го извикал да види какво е станало с коня.

— Когато сипваш храна — казал хитрецът, като видял подутия корем на коня, — не чакай добичето да ти каже стига. То не може да приказва. Затова ляга.

Иван Хитров бързо взел вода, напръскал коня, после го изправил на крака и направил с него няколко хармана из двора. След като коня бил вече добре, Иван се сбогувал с циганина като му рекъл:

— Така като тебе не се храни кон. Трябва отдалеко.

— Добре, ще опитам отдалеко. Но ако се случи пак нещо, ти ще отговаряш!

Излязъл Иван Хитров на улицата и се скрил зад плета.

Циганинът дълго мислил как да нахрани коня си отдалеко. И нали бил умен, бързо измислил. Взел с вилата един навилек сено. Хванал вилата за самия край на дръжката, та да е по-далеко, а другия край поднесъл на коня. Но болното още добиче не искало и да помирише.

— И отдалеко не бива! — ядосал се циганинът и засилил с всичка сила сеното към муцуната на коня. Конят изцвилил и отново паднал на земята, вече с пронизана глава.

— Брей, че умен циганин! — казал си Иван Хитров и отминал нататък по пътя си.