Умният майстор

Имало едно време прочут майстор на ножници. Ножниците му били толкова добре направени, че никакъв шум не се чувало, когато пъхали ножовете в тях.

Майсторът бил не само много сръчен, но и много умен. Бедни и богати люде идвали да се съветват с него.

Чул и царят за умния майстор.

Поканил го в двореца. Сам се уверил, че е много умен, весел и духовит. Затова го направили съветник.

Понеже царят бил много доволен от своя весел съветник, казал му един ден:

— Ти си умен и весел съветник. Искам да те наградя богато. Кажи ми какво желаеш?

Позасмял се майсторът и рекъл:

— Една-едничка награда искам, царю честити. Тя ще ми донесе големи богатства и ще ти покаже с какви царедворци си заобиколен.

— Кажи каква е наградата? — попитал царят.

Майсторът отговорил:

— Желая всеки път, когато дойда при тебе, да ми позволяваш да ти пошепвам на ухото: „Да си жив и здрав, царю честити!“

— Това е най-малката награда, която мога да ти дам.

От тоя ден винаги, когато майсторът отивал при царя, пошепнал му на ухото пожеланието. Това ставало, когато и другите царедворци били при царя. Те гледали как майсторът се доближавал до ухото на царя и нещо тихичко му пришепвал. Те мислели, че майсторът давал съвети на царя. И почнали всички царедворци, преди да отидат при царя, да носят подаръци на майстора. Мислели, че така царят винаги ще изпълни молбите им.

И станал майсторът много богат.

Попитал го един ден царят:

— Кажи, майсторе, отгде си взел толкова много подаръци?

— Ти се сещаш сам, царю честити. Но и аз ще ти кажа. Всички твои люде мислят, че когато ти шепна на ухото, съвети ти давам и за всичко все мене слушаш, затова ми носят подаръци. Смятат, че така ти по-лесно ще изпълниш молбата им.

Засмял се царят и рекъл:

— Сега се уверих напълно, че си умен човек. Пък и разбрах какви са моите царедворци. Бъди ми и ти жив и здрав! И докато аз съм цар и докато син ми царува, ти ще бъдеш най-верният и най-умният съветник!