Умният чакал

Паякът и чакалът били приятели. Веднъж чакалът рекъл на паяка:
– Трябва да замина, а наближава време за сеитба. Когато сееш своето зърно, не
искаш ли да засееш и моята нива?
Паякът се съгласил. Донесъл му чакалът просено семе и си заминал.
Настъпило време за сеитба и паякът посял просеното семе на своята собствена
нива. После отишъл на чакаловата нива, разорал я, но нищо не посял. Скоро на
паяковата нива израснало хубаво просо, а в нивата на чакала – само трева. Когато
просото почнало да узрява, върнал се чакалът. Дошъл при него паякът и му рекъл:
– Ето, чакале, засях твоята нива, но яребица изкълва всички зърна.
– Че тя само моята нива ли опропасти, а твоята не? – попитал чакалът.
– Това стана нощем, никой нищо не видя – отговорил паякът.
– Добре – рекъл чакалът, – аз ще си отмъстя.
Наближило време за прибиране на жетвата. Събрал паякът от нивата си сорго,
просо и боб и ги насипал в хамбарите си. А чакалът намерил отнейде малка кратунка,
напълнил я с мед и я занесъл на паяка. Паякът опитал меда, харесал го.
– Какво е това толкова сладко нещо? – попитал той чакала.
– Това са останките от соргото, които имах. Върнах се от пътуването и ги изгорих,
а през пепелта пуснах вода – отговорил чакалът.
Затекъл се паякът към хамбара, изгорил цялото си сорго, пуснал през пепелта
вода и я опитал. Но водата не била така сладка, както медът. Върнал се паякът при
чакала и казал:
– Не е сладко!
– А какво изгори ти? – попитал чакалът.
– Соргото.
– Трябваше да изгориш просото.
Затекъл се паякът в къщи, изгорил просото, пуснал през пепелта вода, опитал –
горчи. Отишъл отново при чакала:
– Пак не е сладко!
– А какво изгори ти? – попитал чакалът.
– Просото.
– Ох, съвсем забравих, трябваше да изгориш боба!
Упътил се паякът в къщи. Изгорил всичкия боб, пуснал през пепелта вода, опитал
– горчи. Дотърчал при чакала, а той му казал:
– Ето виждаш ли, паяко, сега аз ти върнах за злото, което ми причини.
Така останал паякът през зимата без храна.

Приказка на хауса