Тримата съдии

Имало едно време трима съдии, които бог отличил с мъдрост; живеели те дружно
и помирявали хората, когато се карали. Двамата от тия белобради старци с особена
почит се отнасяли към третия, тъй като той бил най-мъдрият от тях. Когато не могли да
вземат решение, понякога отивали при него за съвет. Но той давал съвети не само на
тях; малко били хората, които не се обръщали към него за помощ. Славата му се
разнесла из цялата страна. Той имал една дъщеря, а приятелите му – по един син.
Децата расли заедно и много се обичали. Така живеели, докато дошло време младежите
да се женят. Замислили се бащите на младежите, но в тази работа те не поискали да се
съветват помежду си. Бащата на единия младеж пратил слугата си да каже на бащата на
девойката:
– Дай дъщеря си на моя син.
Изслушал бащата на девойката тези думи, заповядал да нахранят слугата, а
отговор не дал. Докато този слуга ял, дошъл пратеникът на другия съдия със същите
поръки. Бащата на девойката заповядал:
– Нахранете и този слуга, не му казвайте нищо: нека се срещне с първия пратеник.
Когато вторият пратеник захванал да яде, първият вече се нахранил и излязъл да
се сбогува с домакина. Домакинът рекъл:
– Много добре… Защо не?… Определям срок от три месеца. Кажи на своя
господар да се приготви за това време.
Първият пратеник си отишъл. След него си отишъл и вторият, като получил
съвсем същия отговор. А бащите на младежите криели един от друг замислите си и всеки
се надявал да дадат девойката на неговия син.
Върнали се пратениците в къщи и предали на господарите си отговора на
почтения съдия, бащата на девойката.
– Мигар почтеният съдия е казал така, че аз не мога да прозра хитростта му?! –
възкликнал бащата на единия младеж и заповядал на своя син: – Мое момче, три месеца
не са дълъг срок; купи земя и построй на нея по-широки къщи, за да има къде да живеете
удобно с жена ти, пък и да можете да посрещате хубаво гостите.
После добавил:
– Било ли е някога да не мога да разбера намеренията на хитрия човек!
А бащата на другия младеж рекъл така:
– Няма граница за хитростта на съобразителния човек, но не е имало още случай
аз да не вникна в тия работи. Сине мой, вземи пари и веднага тръгни на път. Увеличавай
броя на приятелите си; ония, които имаш досега, са недостатъчни. В това е тайният
смисъл на думите, „да се приготви”.
Настъпил най-сетне дългоочакваният ден.
Единият от съдиите пратил слугата си да каже на бащата на девойката:
– Уреченият ден дойде. Аз съм готов.
Същото направил и другият съдия.
Бащата на девойката повикал при себе си на гости старците и направил гощавка, а
после рекъл:
– Повикайте двамата ми приятели.
Бащите на младежите дошли. Тогава почтеният съдия поискал съвет от старците:
– Имам една-единствена дъщеря. Моите приятели ме помолиха поотделно за едно
и също нещо: „Дай дъщеря си на моя син”. Аз не мога да разделя девойката на две части.
Посъветвайте ме на кой младеж да я дам.
Старците отговорили така:
– Работата не е лека. Когато се намерим в някое затруднение, ние идваме за
съвет при тебе. Какъв съвет чакаш ти от нас?!
Видял той, че от тях няма да получи съвет, и продължил:
– Тогава слушайте още. Аз им определих ден, и сега те дойдоха. Единият от тях е
купил земя, построил е на нея широки къщи за себе си и за гостите. Другият е увеличил
броя на приятелите на своя син. Ето как стои работата. Какво ще бъде вашето решение?
Старците отново отговорили:
– Ние вече ти казахме веднъж, че не можем да разрешим този въпрос.
Тогава бащата на девойката рекъл така:
– Каква полза от изобилието на земя? Достатъчно е само веднъж да сбъркаш, и
всичко ще загине; буря може да отнесе всички къщи, пожар или наводнение може да ги
погълне. Всичко е на произвола на случая. Но ако имаш много приятели, поне един ще
съумее да ти помогне в тежък час. На сина на този човек аз давам своята единствена
дъщеря. Харесва ли ви това или не, така реших.
И старците пак признали, че е прав, и рекли:
– Нали ти казахме веднага, че не можем да се справим с тази работа.

Амхарска приказка