Той да е жив и здрав

Имало едно време мъж и жена. Хранели си два вола, но нямали кола. Съседите им пък имали кола, но нямали волове. Когато мъжът и жената трябвало да отидат някъде далечко, заемали колата от съседите. Когато пък съседите имали нужда от волове, искали от мъжа и жената.

Един ден жената рекла на мъжа си:

— Я чуй, мъжо, продай воловете! Ще си купим конче и кола. С тях ще си ходим, когато пожелаем и където си искаме. Пък и да ти кажа ли — съседите не хранят колата, а нашите волове що храна изпояждат!

Речено-сторено. Мъжът напоил воловете и ги повел да ги продава.

По пътя го настигнал селянин с кон.

— Добра стига, байно!

— Жив и здрав да си, пътниче!

— Къде караш тия волове?

— Водя ги да ги продавам.

— Къде ще ходиш чак на пазар! На ти тоя кон, дай ми воловете!

— Ама мене ми трябва и кола.

— Срещу тоя хубав кон ще намериш и кола, и кон.

Мъжът дал воловете, яхнал коня и продължил пътя си.

Задал се насреща му човек с крава.

— Добра среща!

— Добра стига!

— Къде с тоя кон?

— Карах волове на пазар, но ги смених с кон.

— Дай ми коня, на ти тая крава!

— Съгласен съм.

Повел селянинът кравата. Гледа — насреща му човек кара свиня.

— Здравей!

— Здравей!

— Къде караш тая крава?

— Карах волове на пазар, па ги смених с кон, а коня — с крава.

— На ти тая свиня, дай ми кравата!

— Добре, съгласен съм.

Подкарал свинята. Насреща му селянин с овца.

Здрависали се.

— Съгласен ли си да смениш свинята с овца?

— Съгласен съм. На ти свинята, дай ми овцата!

Кара той овцата. Гледа човек носи гъска.

— Искаш ли да смениш овцата с гъска?

— Защо да не искам? Дай гъската!

Взел гъската. Продължил пътя си. Насреща му селянин носи петел.

Разговорили се.

— Даваш ли гъската за петела?

— Давам.

Взел петела. Тръгнал пак. Гледа — човек, намерил на пътя празна кесия.

— Здравей, човече!

— И ти здрав бъди, пътниче!

— Намерих тая кесия. На, вземи я, а ми дай петела!

— Дай я.

Взел селянинът кесията, па продължил пътя си към пазара. Преди да стигне в града, трябвало да премине с лодка голяма река, а нямал пари да заплати за превоза. Казал на превозвачите, че има само една празна кесия.

— Като нямаш пари — рекли те, — дай поне празната кесия!

Той дал кесията. В лодката имало колари. Той им разказал колко замени направил и как останал и без празна кесия. Те почнали да се смеят и рекли:

— Какво ще те прави жена ти, като се върнеш в къщи?

— Нищо. Ще каже само: „Да се радваме, че се върна жив и здрав!“

— На други пей ти тая песен! — шегували се коларите. — Знаем ги ние жените!

— И аз си зная жената. Тъкмо така ще каже.

— Добре — обзаложили се коларите, — ако твоята жена наистина каже тия думи, ние ще ти дадем дванадесет коли заедно с конете!

И изпратили те най-хитрия колар при жената на селянина.

Стигнал той при нея и рекъл:

— Знаеш ли какво направил твоят мъж?

— Не, не зная — отговорила жената.

— Сменил воловете с кон.

— Добре е направил. Като си имаме кон, колата не струва скъпо, лесно ще я купим.

— Но той сменил коня с крава.

— Още по-добре, ще си имаме млечице.

— Но и кравата сменил със свиня.

— И това не е лошо: свинята ще ни опраси прасенца.

— Добре, ала свинята сменил с овца.

— Това е още по-добре: ще си имаме агнета и вълна, ще има какво да преда.

— Но и овцата сменил с гъска.

— Много добре направил! Ще имаме и пух, и пера, и яйца.

— Но и гъската сменил с петел.

— От това по-хубаво няма: петелът рано ще ни пее, за работа ще ни буди.

— И петела сменил с празна кесия.

— От това по-хубаво — здраве: кой каквото припечели — той ли, аз ли, или децата, — все в кесията ще слагаме.

— Но той дал кесията да го превозят през реката.

— Че какво от това? — рекла жената. — Трябва да се радваме, че той е жив и здрав.

Коларите нямало що да сторят — трябвало да изпълнят облога. И те дали на селянина дванадесет коли и дванадесет коня.