Тийм

Отдавна, много отдавна, в страната на микмаките живеел велик вожд, воин и магьосник на име Тийм. Бил голям приятел на Глускап, който също бил могъщ творец на магии; ала Глускап не притежавал великата способност на своя приятел. Тийм можел да става невидим и да слуша незабелязан разговорите на техните неприятели. Живеел край Атлантическия океан със своята сестра, която му помагала в работата. Много девойки желаели силно да се омъжат за Тийм, но той казвал, че ще се ожени само за онази, която успее да го види, когато се връща в къщи, след като одеялото на мрака покрива земята наоколо. Мнозина се опитали, но никоя не издържала изпитанието.

Всеки ден, когато слънцето си отивало, за да стори място на идващата луна, сестрата на Тийм тръгвала по брега да го посрещне и всяка девойка, която се надявала да стане жена на Тийм, можела да тръгне заедно със сестра му, за да опита късмета си. Единствено сестра му притежавала способността да го вижда, като се завръща привечер, и тогава тя запитвала девойката дали също вижда Тийм. Повечето от тях отговаряли с лъжа, като се престрували, че виждат Тийм, а всъщност не го виждали; тогава сестра му питала с какво тегли той голямата си шейна. В отговор девойките отвръщали, че тегли шейната си със здраво въже или с ремъци от лосова кожа, или с прът, и сестрата разбирала, че те само правят опити да отгатнат. Така Тийм не се оженил за никоя от тях.

Един велик вожд от съседното село имал три дъщери. Майка им отдавна била умряла. Най-малката дъщеря била не само красива, но добросърдечна и нежна и затова всички в селото на баща й я обичали. Другите две сестри силно ревнували по-младата си сестра, а също й завиждали, че всеки, който я срещне, я харесва. Двете сестри отрязали красивата й дълга коса, направили белези по лицето й с горещи въглени и я принудили да носи стари дрехи с надеждата, че това ще я загрози. Казали на баща си, че сама се е наранила, и тъй като малката им сестра била много мила и търпелива, не разказала на баща си за раните. Така той не научил какво всъщност се е случило, макар и често да се замислял за това.

Двете по-големи сестри решили да спечелят Тийм. Един ден тръгнали по брега заедно със сестра му тъкмо когато се здрачавало, за да изчакат завръщането му у дома. Когато сестрата на Тийм го видяла да идва, попитала двете момичета дали и те го виждат. И двете заявили, че го виждат съвсем ясно. Сестра му запитала от какво са ремъците на рамената му, а те се замислили и отвърнали: „От сурова кожа“. Тийм разбрал, че лъжат, и ги оставил да видят само палтото и мокасините му, когато ги свалял. Тогава двете се изплашили и смутено забързали нататък, без да кажат дума.

След дълго време най-малката сестра решила и тя да направи опит да види Тийм. Закърпила старите си дрехи и сложила по себе си малко бедни накити, които имала, а после скришом тръгнала да излиза, без да я видят сестрите й. Но те я усетили. Започнали да се смеят и да й се подиграват, за да я обезкуражат, но тя вече си била наумила да отиде и тръгнала. Когато хората научили какво е решила да прави, станало им мъчно за нея, защото усещали, че едва ли тя би имала късмет, след като толкова много девойки не бяха успели да го видят.

Когато настъпила нощта, сестрата на Тийм, която била много любезна с момичето, тръгнала по брега редом с нея, за да посрещнат заедно Тийм. Когато го наближили, сестра му запитала момичето дали може да го види, а то отговорило тъжно:

— Не.

Сестрата на Тийм останала доволна от честния отговор на момичето и отново я запитала дали вече не го вижда. Момичето се сепнало и отговорило:

— Да, но да! Той е прекрасен!

Тогава сестрата на Тийм запитала с какво тегли шейната си и момичето отговорило:

— С дъгата.

— А с какво е завързана? — попитала сестрата на Тийм.

— С Млечния път — отговорило озадаченото момиче.

— Ти наистина видя моя брат — казала сестрата на Тийм. Знаела, че Тийм нарочно се показал на момичето, защото то казало истината, когато отвърнало „не“.

Сестрата на Тийм взела момичето със себе си у дома, измила белезите по лицето й така, че те изчезнали, и натрила с вълшебно масло косата й, за да порасне отново дълга, както преди. Сетне облякла момичето с хубави дрехи, дала й красиви накити и я повела към мястото на булката. Върнал се Тийм и седнал до нея. Тя му станала жена, помагала му в работата и били много щастливи.

Племето Микмак