Свършекът на света

Хитър Петър имал един овен и много, си го обичал. На съседите
си той казвал:
– Този овен съм го обрекъл на вас. Когато склопя очи, вие ще се
съберете у дома, ще го изпечете, ще си похапнете и ще кажете две-
три хубави думи за мене.
Но Хитър Петровите съседи – кръчмаринът и селският
чорбаджия, искали час по-скоро да изядат овена. Те отишли при попа
и го попитали как да склонят хитреца, че да тегли ножа на овена.
– Тази работа оставете на мене! – рекъл попът, наложил си
калимявката и отишъл при Хитър Петра.
– Какво има, дядо попе? – попитал Хитър Петър.
– Лошо, Петре, лошо! – въздъхнал попът. – Вече е дошъл
свършекът на света. Утре не, а в други ден ще настъпи краят. Остава
ни само един ден живот.
Хитър Петър се почесал по врата и попитал:
– Ти откъде научи тази грозна новина?
– В книгите пише. Нали вярваш в книгите?
– Вярвам – отговорил Хитър Петър. – Ами сега какво ще правим?
– Нищо – отвърнал попът. – Ще се съберем утре на приятелско
угощение, за да прекараме весело последния ден от живота си. От
нас виното, а от тебе овена, може ли?
– Може, дядо попе, само че тая работа трябва да стане на някое
затулено и тихо място. Хайде да направим веселбата доле в
ливадите, където тече бистрата река. И още едно: утре всички трябва
да си облечеме най-новите дрехи, за да ни бъде още по-весело.
– Винаги съм те смятал за умен човек! – похвалил попът Хитър
Петра и си тръгнал.
На другата сутрин рано четиримата веселбари – пременени като
за сватба – нагазили в ливадите край реката. Наклали на бърза ръка
огън и свършили с овена. Разгорещили се, докато го одерат и набучат
на шиш. Попът рекъл:
– Ти, Петре, ще останеш тука и ще въртиш шиша над огъня,
докато се изпече хубаво овенът, а пък ние с приятелите ще се
изкъпеме в реката, преди да почнем угощението.
И като се разсъблекли, попът, кръчмаринът и селският
чорбаджия се бухнали в прохладната вода. А Хитър Петър най-напред
завъртял набучения овен над огъня, сетне сграбил дрехите на
тримата и ги хвърлил в пламъците. По едно време пристигнали
окъпаните и потърсили дрехите си.
– Петре – започнали да викат, – къде си дянал дрехите?
– Изгорих ги – отвърнал спокойно Хитър Петър.
– А бе, ти луд ли си? Утре как ще се покажем голи пред хората.
– Не съм луд – отвърнал Хитър Петър. – Но аз си помислих тъй:
утре настъпва свършекът на света. Щом като няма да живеят, защо
им са дрехи на моите приятели? А и дядо поп често казва в
проповедите си, че на този свят всички са дошли голи и голи трябва
да го напуснат.