Ставайте, мъртви, да колим живите

В едно китно селце живеели двама търговци. Те били приятели и много си
помагали. Парите си търговците държали в мазетата, винаги да им бъдат подръка,
затова и къщите им били като калетата — истински непревземаеми крепости.
Работите на единия от двамата — Дамян — нещо се объркали. Свършили му
парите — уж имал да получава за доставена стока, но неговите купувачи нещо все
се бавели да платят. И в един хубав ден се оказал без пукнат грош. А да не
търгува не може, нали такава му е работата, затова е търговец! Отишъл Дамян при
своя пръв приятел, търговеца Първан, поискал му пари на заем. Първан веднага му
услужил, дал му колкото поискал, защото знаел, че Дамян е търговец честен и
почтен.
И пак започнал да търгува Дамян, но пак не му провървяло. Печелел, но не
толкова, че да може да върне парите на приятеля си Първан.
А Първан се поуплашил, че никога няма да му бъде върнат заемът и започнал
да напомня за дълга, да си иска парите. Да, ама Дамян ги нямал, как да му ги
даде?
Мислил Дамян що да стори, мислил и накрая измислил: ще се престори на
мъртвец, сетне ще яхне своя жребец и ще тръгне да събере парите. А като се
върне, ще се издължи на приятеля си Първан.
Речено-сторено. Престорил се Дамян на мъртвец и всички в къщата му горко
заплакали — и жена му, и дечицата, и роднините му. Добър човек бил, обичали го
много и страшно се натъжили, когато разбрали, че ето на без време ги е напуснал.
Потънало в скръб селото, забила на умряло камбаната. Надвечер пренесли ковчега в
черквата и хората се прибрали. На следващия ден щяло да е и погребението.
Но Първан, търговецът, който заел пари на Дамян, се усъмнил във внезапната
смърт на своя длъжник и решил да провери дали е истинска. Промъкнал се в
черквата, приседнал в единия ъгъл и зачакал да види какво ще се случи.
Точно в полунощ, когато всички тъмни сили бушуват, когато вещици и вампири
върлуват, вратата на черквата се отворила и влезли някакви хора.
И живият мъртвец Дамян, и този, който го следял — Първан, изтръпнали.
Дамян си казал — ето на, идва архангел Михаил да ме накаже за греха, който
сторих, като се направих на мъртъв. И изтръпнал, зачакал участта си, не смеел да
мръдне.
Първан си рекъл — разбрал е Господ, че посред нощ без работа се мотая в
черквата, и е изпратил ангелите си да ме накажат. Въздъхнал, нямал сили да
избърше бликналата по челото му пот и промърморил:
— Заслужавам да бъда наказан, че не повярвах в смъртта на другаря си…
А влезлите били разбойници. Току-що били обрали богат керван и решили тук
да поделят плячката. Изсипали на пода куп жълтици, а златото заблестяло като
огън насред черквата. Тъкмо да почнат да си поделят парите, когато един от тях
се сетил:
— Ей, приятели, а онази сабя със златната дръжка къде е? На нея има
рубини!
Заоглеждали се разбойниците един друг свирепо. Тогава един от тях нещо
подритнал, навел се и казал:
— Ето я тука, бях я забравил…
Не му повярвали, а се наежили. Разбойникът започнал да се оправдава:
— Не съм разбрал даже, че дръжката й е златна, нито пък че има рубини. То
това не е сабя, а направо играчка. С нея не може и пиле да се заколи!
Разбойниците гръмко се изсмели и един от тях грабнал сабята, като рекъл:
— Ей сега ще ти покажа какво може да се направи с нея!
И се изправил над ковчега, замахнал над главата на мнимия мъртвец.
А Дамян си казал:
— Ох, Боже, ще ме убие!
Но в такива мигове човек успява да събере сили и да се бори, да, така е,
колкото и да не ви се вярва.
И тъкмо сабята да просвисти и да отреже главата на Дамян, прогърмял
страшен глас. Мъртвецът се надигнал от ковчега и викнал:
— Ставайте, мъртви, да колим живите!
Човекът със сабята замръзнал от почуда и страх, който преминал в див ужас.
Тогава от най-далечния ъгъл на черквата прогърмял друг мъжки глас:
— Идем, ние, мъртвите, идем, да колим живите, братко!
Разбойникът, който държал сабята над ковчега, я изтървал и тя прокънтяла,
падайки с трясък на пода, а мъжът рухнал до нея.
Неговите събратя хукнали да се спасяват — забравили злато, забравили
оръжие, всичко! Искали само да се спасят от гнева на мъртвите, които идвали да
ги колят!
След топуркащите си събратя запълзял и разбойникът, който припаднал до
ковчега.
Скоро черквата се опразнила и в нея останали само двамата смели търговци —
Първан и Дамян.
Надигнал се от ковчега Дамян, излязъл от него и прегърнал своя приятел
Първан.
Двамата дълго и лудо се смели, а после си поделили плячката на
разбойниците и я отнесли всеки в своята къща. Дамян вече не само не бил длъжник,
ами и имал доста голямо богатство.
А на сутринта селото гръмнало от новината — Дамян бил възкръснал.
Наобиколили го селяните и го разпитвали, а той им разправял:
— Ходих на Другия свят, а там, като ме видя, свети Петър ми рече — ти си
добър човек, върши си работата на земята. Богато надари ме и по живо, по здраво
ме върна при вас.